Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
Арно я последва до подвижната стълба, по която се качваха на тавана.
— Гледай да не си счупиш главата, Мане.
— Не бой се. Правя го по два пъти на ден.
Мане без усилие се изкачи на тавана, който отекваше от остри писукания.
— Спокойно, малките — заповяда тя. — Освети лявата, Арно.
Арно насочи фенера към широка клетка, която гъмжеше от плъхове — имаше най-малко двайсет.
— Виж оня, дето агонизира в ъгъла. Утре ще измрат още.
— Сигурна ли си, че са заразени?
— И още как. Да не би да се съмняваш в уменията ми? Точно във великата вечер?
— Разбира се, че не. Но бих предпочел да сложиш десет вместо пет. За по-сигурно.
— И петнайсет мога да сложа, ако искаш. Та да спиш спокойно.
Старата жена се наведе и вдигна от пода до клетката малка торба.
— Умрял от чума онзи ден — каза тя, като разтърси торбата под носа на Арно. — Ще му остържем бълхите и право напред. Светни ми.
Арно загледа Мане, която обработваше в кухнята трупа на плъха.
— Внимавай да не те ухапят.
— Няма страшно, нали съм ти казвала — изсумтя Мане. — А и съм намазана със зехтин от главата до петите. Сега успокои ли се?
Десет минути по-късно тя хвърли животното в кофата за боклук и подаде на Арно голям плик.
— Двайсет и две бълхи — каза тя. — Както виждаш, стигат и артисват.
Той внимателно пъхна плика във вътрешния джоб на сакото си.
— Тръгвам, Мане.
— Отвори го бързо и го пъхни под вратата. Не се бой, докато го отваряш. Ти си господарят.
Старицата трескаво го прегърна.
— Хайде стига глупости — каза тя. — Ти си на ход. Бог те закриля и да внимаваш с ченгетата.
XV
Адамсберг отиде в Бригадата към девет сутринта. Съботата беше непълноценен ден, хората бяха по-малко и шумът на бормашините бе утихнал. Данглар го нямаше, сигурно скъпо заплащаше за сеанса по подмладяване, на който се бе подложил във „Викингът“. От своя страна Адамсберг все още изпитваше онова особено усещане, свързано с прекараните с Камий нощи — някаква нега в мускулите на бедрата и на гърба, която щеше да остане в тялото му като приглушено ехо чак докъм два часа. После щеше да отзвучи.
Прекара сутринта в нови телефонни разговори с районните управления. Нищо не се беше случило, никаква подозрителна смърт в белязаните с четворки сгради. Затова пък бяха регистрирани три нови оплаквания за увреждане на имущество в 1, 16 и 17 район. Все същите четворки и трибуквения подпис CLT. Накрая се обади на Брьой на Ке-дез-Орфевр.
Брьой беше сложна личност. Добър човек, ироничен естет и талантлив готвач, той не проявяваше склонност да съди прибързано за ближния си. На Кея, където назначението на Адамсберг начело на отдел „Убийства“ бе предизвикало значително недоволство заради небрежността му, облеклото му и загадъчните му професионални успехи, Брьой бе един от малкото, които приемаха комисаря такъв, какъвто бе, без да се опитва да го вкарва в релси. Особено ценна търпимост, като се има предвид, че заемаше висок пост в Префектурата.
— Ако нещо се случи в някоя от тези сгради — обобщи Адамсберг, — бъди така любезен да ми съобщиш. Занимавам се това от няколко дни.
— Тоест да ти прехвърля случая?
— Именно.
— Разчитай на мен — каза Брьой. — Но на твое място нямаше много да си го слагам на сърце. Такива като твоя неделен художник, дето се изявяват анонимно, обикновено са просто импотентни.
— Аз обаче си го слагам на сърце. И го наблюдавам.
— Поставиха ли решетки при вас?
— Остават още два прозореца.
— Ела ми на гости довечера — пюре от аспержи с див керевиз. Акълът ще ти вземе. Дори на теб.
Адамсберг усмихнато остави слушалката и тръгна да обядва с ръце в джобовете. Вървя близо три часа под сивеещото септемврийско небе и се върна в Бригадата в средата на следобеда.
Един непознат полицай се изправи, като го видя.
— Сержант Ламар — обяви той веднага, като въртеше едно от копчетата на сакото си и гледаше към стената отсреща. — Търсиха ви в тринайсет часа и четирийсет и една минути. Някой си Декамбре, Ерве, помоли да му се обадите на отбелязания номер — довърши той и подаде бележка на Адамсберг.
Адамсберг огледа Ламар, опитвайки се да срещне погледа му. Изтормозеното копче падна на пода, но мъжът остана прав с ръце, отпуснати до тялото. Нещо във високия му ръст, русите коси и сините очи напомняте за съдържателя на „Викингът“.