Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Лош късмет — каза Адамсберг.
— Да. Получи нервна криза, дъщеря й дойде да я отведе.
Девияр му подаде купчината бележки и Адамсберг признателно кимна. Приближи до тялото и техниците се отдръпнаха, за да може да го огледа. Човекът беше гол, лежеше по гръб със скръстени ръце, кожата му бе покрита с десетина широки, черни като сажди плаки по бедрата, гърдите, едната ръка, лицето. Езикът му бе изплезен и също черен. Адамсберг коленичи.
— Блъф, а? — обърна се той към съдебния лекар.
— Подигравате ли ми се, господин комисар? — сухо отвърна лекарят. — Още не съм огледал тялото, но този човек е мъртъв от няколко часа. Удушен, ако съдя по следите по врата под черния слой.
— Да — тихо каза Адамсберг. — Друго имах предвид.
Той събра малко от разпиляната по пода черна прах, потърка я между пръстите си и ги обърса в панталона си.
— Пепел — измърмори. — Бил е намазан с пепел.
— Така изглежда — каза един от техниците.
Адамсберг се огледа.
— Къде са му дрехите? — попита той.
— Грижливо сгънати в спалнята — отвърна Девияр. — Обувките са под стола.
— Разбита врата? Влизане с взлом?
— Не. Или Лорион е отворил на убиеца, или онзи се е справил с ключалката, без да остави следи. Май се насочваме към втората възможност. Ако е така, ще ни улесни.
— Специалист значи?
— Точно така. Такова майсторско отваряне на ключалки не се учи в училище. Убиецът явно е бил в пандиза, и то достатъчно дълго, за да усвои занаята. А в такъв случай има досие. Ако е оставил и най-малкия пръстов отпечатък, ще го хванете за нула време. Пожелавам ви го, Адамсберг.
Трима техници мълчаливо снемаха отпечатъци — единият от тялото, другият от ключалката, третият от мебелите. Адамсберг бавно обиколи стаята, после банята, кухнята, малката и подредена спалня. Беше сложил ръкавици и машинално отваряше вратите на гардероба и на нощното шкафче, чекмеджетата на скрина, на бюрото, на бюфета. На кухненската маса — единственото място, където цареше известно безредие, забеляза голям кремав плик, поставен накриво върху купчина писма и вестници. Беше чисто разрязан с нож. Дълго го гледа, без да го докосва, очаквайки образът да се изкачи на повърхността на паметта му. Не беше много надълбоко, трябваха му минута-две. Паметта на Адамсберг бе неспособна да регистрира правилно собствени имена, както и заглавия, бележки, правопис, синтаксис и всичко свързано с писменото слово, затова пък задминаваше себе си, когато ставаше дума за образи. Адамсберг притежаваше свръхразвита зрителна памет, която обхващаше целия спектакъл на живота, от светлината на облаците до липсващото копче на ръкава на Девияр. Образът се появи — бе кристално ясен. Декамбре в Бригадата, седнал срещу него, вади „особените“ от дебел кремав плик, по-голям от обичайното, подплатен с бледосива копринена хартия. Същият плик като този пред очите му върху купчината вестници. Даде знак на фотографа, който направи няколко снимки, докато Адамсберг прелистваше бележника си, за да намери името му.
— Благодаря, Бартено — каза той.
Взе плика и го отвори. Беше празен. Прегледа останалата поща и провери и другите пликове — всички бяха разкъсани с пръсти и нито един не бе празен. В кошчето за боклук, сред отпадъците, неизхвърлени поне от три дни, намери два скъсани плика и няколко смачкани листа, нито един, от които не съответстваше на размера на кремавия плик. Изправи се и замислено изплакна ръкавиците си. Защо човекът бе запазил празния плик? И защо не го бе отворил набързо с пръст, като всички останали?
Върна се в стаята, където техниците вече бяха приключили.
— Може ли да вървя, господин комисар? — попита съдебният лекар, като се колебаеше между Девияр и Адамсберг.
— Вървете — отвърна Девияр.
Адамсберг пъхна плика в найлонова торбичка и го повери на един от лейтенантите.
— Заминава с останалото в лабораторията — каза той. — Спешно.
Напусна сградата след час заедно с тялото, като остави двама полицаи да разпитат съседите.
XVII
В пет часа следобед двайсет и трима оперативни работници от Бригадата се бяха събрали около Адамсберг, насядали по подредените върху купищата книжа столове. Липсваха само Ноел и Фроаси, които наблюдаваха площад Едгар Кине, и двамата полицаи, останали на улица Жан-Жак Русо.