Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Полицаи? Обирът, който в по-голямата си част беше изглеждал като някаква сюрреалистична игра, изведнъж придоби съвсем сериозни измерения. В помещението се възцари определено усещане за тревога, защото независимо от обстоятелствата всички продължаваха да хранят известно уважение към властите. Плячката им беше скрита в чорапи и обувки в гардероба, което вероятно не беше най-доброто скривалище. Нямаха време да измислят нищо друго, тъй като все пак бяха заети с планирането на следващото си престъпление.
– Днес двамата с Умника проведохме разузнаване в музея и открихме някои слаби места – съобщи им Марта, след като сервираха десерта.
Умника я погледна окуражително.
– Разкажи ни повече! – каза Греблото и остави десертната лъжичка.
Кристина попи едно петънце от шоколадовия мус, което беше останало в ъгълчето на устата й, а Ана-Грета се наведе напред, за да чува по-добре.
– Положението е следното – продължи Марта. – Музеят ще отваря нова изложба, която се казва „Грехове и страсти“. Надникнахме да я видим и се убедихме, че изложбата е крайно еротична, а някои от картините са направо неприлични.
– Аз мога да стоя на пост там – предложи Греблото.
– Рано сутрин обикновено няма много посетители в залите. Повечето от пазачите на охраната вероятно ще бъдат в залата, в която е новата изложба – каза Марта.
Останалите кимнаха в знак на съгласие.
– Предлагам да се възползваме от този шанс. Ако работим в екип, можем да ги заблудим.
Останалите се съгласиха и с тези думи и Марта остана с впечатлението, че са научили нещо от предишното си престъпление.
– Твоята роля е особено важна, Ана-Грета. Искам да отидеш в залата, където са старите холандски майстори. Трябва да си вземеш бастуна, да отидеш и да застанеш пред една от картините на Рембранд, а после да се наведеш напред и да посочиш към картината с бастуна, така че да задействаш алармата.
– Но моят бастун е съвсем изкривен. Нали си спомняш – от парната баня.
– Точно така и трябва да бъде.
– Но тогава алармата ще започне да пищи.
– Точно така и трябва да стане. Но виж, засега няма да навлизам в подробности. На този етап ще преговорим само основните неща.
– Това е добре, иначе тази среща никога няма да свърши – измърмори Кристина.
Беше се сетила, че не си е лакирала ноктите. Трябваше да го направи, преди да си легне.
– В музея има многобройни модерни аларми и охранителни камери във всяка зала – продължи Марта. – Но забелязах, че точно под камерата в залата на импресионистите има един голям овлажнител за въздух. Трябва само да се стъпи върху него и да се напръска обектива на камерата с черен спрей. Кристина, ти си дребничка и пъргава и ще можеш да се справиш с това.
– Кой, аз?
– Да, ти. Или предпочиташ да припаднеш?
– Поеми припадането, то е по-лесно – намеси се Греблото и я хвана за ръката под масата. – Аз мога да напръскам обектива. А не може ли просто да му сложим капачето?
– Ще се справя – каза Кристина. – Ти си нужен за по-големи и по-важни задачи.
– Добре, разбрахме се – заключи Марта. – Значи ти, Ана-Грета, ще задействаш алармата в залата на Рембранд, а ти, Кристина, ще напръскаш камерата, когато ви кажа. А ти, Умник, ще прекъснеш проводника, който води към картините, когато застана пред теб. Така става ли?
В отговор всички заговориха едновременно и се проведе дълъг спор, преди да решат кой за какво отговаря. Дори когато най-сетне се съгласиха с плана, някои важни проблеми оставаха нерешени.
– Как ще изнесем картините? – попита Умника. – Не можем да избягаме по стълбите.
– Ще вземем асансьора. И тъй като е доста тесен, ще трябва да си набележим по-малки картини.
– Малки картини без аларма – каза Кристина, която вече беше започнала да мисли като истински престъпник. – Достатъчно малки, за да се съберат в кошницата на проходилка.
– Точно така – потвърди Марта. – Няма да крадем нищо на Лилефорс или на Рембранд.
– Нито нещо като „Коронацията на Густав III“ от Пило – добави Ана-Грета и изцвили развеселено.
Баща й беше известен адвокат. В къщата им в район „Дюрсхолм“ имаше много ценни картини и тя още от дете разбираше от изкуство. Като студентка ходеше на премиери и изложби в различни галерии, а след като се пенсионира, допълнително усъвършенства познанията си, като се записа да следва история на изкуството в университета. Портретът на Густав III от Пило... – тази картина сигурно беше пет метра широка и два метра висока.