Върховният повелител

Сери извади чифт ками от палтото си. За дръжките им бяха закачени кожени примки, за да се избегне изплъзването им от пръстите му, а и за да може да сграбчва и да дърпа противника. Когато той плъзна китки в примките, веждите й се повдигнаха.

— Двата едва ли дават преимущество пред единия — отбеляза тя.

— Наясно съм – отвърна Сери, докато се приближаваше към нея.

— Но ти изглеждаш като човек, който знае какво прави — рече тя замислено. – Предполагам, че това подплашва обикновените хулигани.

— Точно така.

Тя направи няколко крачки вляво, леко скъсявайки дистанцията.

— Аз не съм обикновен хулиган, Серини.

— Знам. Виждам.

Той се усмихна. Ако причината тя да предложи помощта си беше, за да се опита да спечели доверието му, докато се появи шанс да го убие, той вероятно й предоставяше идеалната възможност. Тя обаче нямаше да се измъкне жива. Гол щеше да се погрижи за това.

Тя се стрелна към него. Сери отскочи извън обсега й, после пристъпи напред и замахна към рамото й. Тя се отмести.

Продължиха да действат по този начин през следващите няколко минути, като всеки проверяваше рефлексите и обсега на другия. После скъсиха дистанцията и той блокира няколко бързи атаки, като опитваше да контраатакува. Никой не успяваше да пробие защитата на другия. Отстъпиха един от друг, и двамата дишайки тежко.

— Какво стана с роба? – попита тя.

— Мъртъв е.

Той се вгледа внимателно в лицето й. Тя не беше изненадана, само леко раздразнена.

— Той ли го направи?

— Разбира се.

— Бих могла да го направя и аз.

Сери се намръщи. Тя звучеше толкова уверено. Твърде уверено.

Савара се стрелна напред, острието й проблесна на светлината на фенера. Сери отблъсна ръката й от челото си. Последва бърза и безумна маневра и той се усмихна триумфално, след като успя да блокира дясната й ръка и да плъзне ножа си под лявата й подмишница.

Савара застина, също усмихната.

— Предаваш ли се? – попита тя.

Сери почувства допряно в корема си острие. Погледна надолу и видя втори нож в лявата й ръка. Другата все още стискаше първия нож. Той се усмихна, след това притисна ножа си още по-силно към подмишницата й.

— Тук има вена, която стига право до сърцето. Ако я срежа, кръвта така ще бликне, че няма да живееш достатъчно дълго дори да изругаеш.

Той забеляза със задоволство как очите й се опулиха и усмивката й изчезна.

— Тогава равенство?

Двамата стояха много близо. Тя ухаеше прекрасно – смес от прясна пот и нещо пикантно. Очите й проблясваха развеселено, но устата й беше плътно стисната.

— Равенство – съгласи се Сери. Той отстъпи назад и настрани по такъв начин, че първо нейния нож да се отдалечи от корема му, след което сам издърпа своя от подмишницата й. Сърцето му биеше бясно. Усещането не беше неприятно.

— Знаеш ли, че тези роби са магьосници? – попита той.

— Да.

— И как смяташ да ги убиваш?

— Имам си мои начини.

Сери се усмихна мрачно.

— Ако кажа на клиента си, че нямам нужда от него, за да се справя с убийците, той ще ми зададе някои неудобни въпроси. Например кой ще ги убива вместо него.