Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Той повдигна нежно брадичката ми с облечената си в ръкавица ръка и ме прониза в очите с очи, които толкова приличаха на тези на брат Гуидо.
— И вече е още по-хубав, синьорина, откакто вие сте тук! — Обърна се, извъртя със замах пелерината си и пое по осветените от факли стъпала. — Хайде, елате! Да влизаме! Ще се веселим в името на свети Раниери и ще се радваме на онова, което ни донесе нощта!
После спря, изчака ме да го хвана под ръка и обходи тялото ми с така познатия ми мъжки страстен поглед. За разлика от него брат Гуидо ме изгледа като буреносен облак, когато тръгна след нас към двореца. Незабелязано от него, аз си позволих да се усмихна лекичко. Да, нощта действително се очертаваше много интересна.
Трета глава
— В името на Бога и всички светии, какво мислиш, че правиш?!
Намирахме се във великолепна стая, чиято пищна подредба подсказваше, че е спалня за дами. Прозорците бяха с изящни стъкла, през които се откриваше прекрасна гледка към потъващата в здрач река Арно. В средата се издигаше огромно легло с балдахин и кувертюра в червено и златно, а цялата стена бе покрита с безупречно изработен гоблен, изобразяващ Райската градина. И от мен вече нямаше по-щастлив човек на тази земя. Отново сред лукса, с който бях свикнала, вече изобщо не ми пукаше за тъпата „Примавера“ и нейните тайни. Какво значение имаха те за мен, принцесата на Пиза?! Та аз вече бях открила рая, в който, за съжаление, се бе стаила и змията, в случая приела образа на брат Гуидо, който ми държеше конско така, сякаш току-що бях отхапала от райската ябълка и с това бях причинила човешкото грехопадение.
Въпреки всичко, което му бях сторила, едва сега можеше да се каже, че го виждам гневен. Дори и когато бе чул плясъка на главата на приятеля си в кладенеца на манастира „Санта Кроче“, той нито веднъж не ме бе укорил за глупостта ми. И нито веднъж не ме бе обвинил, че с необмислените си действия съм намесила и неговата собствена персона в тази пренеприятна ситуация. Опияненото ми съзнание се втурна мислено през всичките прегрешения, които може би бях извършила през изминаващия ден, ала не можа да се натъкне на нищо особено. Според мен се бях държала като истинска дама.
— Какво искаш да кажеш? — изгледах го аз.
Отговорът му определено ме изненада:
— Флиртуваш с чичо ми като най-обикновена… — не довърши. — Подканяш го към грехопадение и по този начин петниш честта на жена му!
— А къде е жена му? И по какъв начин точно съм я наранила?
— Спомина се преди десет години.
Мамка му! Пак бях допуснала огромен гаф, но в това ми опиянено състояние осъзнаването на този факт ме направи още по-нагла.
— Преди десет години значи, а?! — Възклицанието ми излезе като цвилене, достойно да съперничи на гласа на моята Пене. — Господи, и защо горкият човек да не се позабавлява малко, преди да хвърли топа, а?! И без това е скърбил достатъчно! А в случай, че си забравил, аз съм си точно такава — най-обикновена уличница!
Той ме погледна тъжно и отбеляза:
— Надявах се да си оставила този начин на живот зад гърба си. Надявах се от това злощастно стечение на обстоятелствата все пак да излезе нещо добро и в крайна сметка да успея да те измъкна от стария ти начин на живот, каквито бяха и първоначалните ми намерения. — Тук гневът му отново се завърна и той изкрещя: — Но каквато и да си ти, важното е, че той поне е човек, радващ се на почит и уважение, както и господар на този град! Просто не е прилично! С поведението си ти петниш позициите му!
— Нищо подобно! Просто се опитвам да го накарам да ме хареса, за да го предразположа да ни помогне! — излъгах убедително, защото истината е, че нямах причина да се оплача от вниманието на лорд Силвио, както и от негласното обещание за още нещо. Щом не можех да имам племенника, и чичото щеше да свърши работа. С най-голямо удоволствие бих надървила колеца му срещу няколко флорина. Но точно сега не можех да си призная подобни намерения, затова побързах да извъртя нещата. — Ами ти? Я се виж само! Нали щяхме да скрием присъствието си, за да защитим чичо ти, а?! Пристигнахме от Флоренция само за два дена, при това на две крастави понита! Не мислиш ли, че и онези, които ни търсят, няма да се сетят да сторят същото, а?! И не смяташ ли, че като подходи толкова открито към него, не го излагаш на огромна опасност?!
Право в целта! Брат Гуидо се отпусна безпомощно върху изящната кувертюра на леглото с пребледняло лице. Грубата материя на кафявото му расо бе в ярък контраст с коприната на леглото. Въздъхна и прогони гнева от душата си.