Господар на желанието

– Поздравления? – попита Дрейвън.

– Кристина очаква бебе – обясни тя.

Кристина се изчерви.

– Много съм развълнувана, но и също толкова уплашена. Нямам представа какво да очаквам.

– За първи път ли ви е? – попита Саймън.

 –Да.

– Продължавам да ѝ повтарям да не се страхува – каза Орик. – Първата ми съпруга роди шест, без никакви проблеми при всяко едно от тях.

– Но майката на Емили и двете ѝ по-големи сестри умряха при раждането – противопостави се Кристина.

Дрейвън погледна към Емили и видя тъгата в очите ѝ. Той усети странно желание да я утеши. Да се протегне и да взема ръката ѝ в своята.

– О, толкова съжалявам, Емили – каза Кристина бързо и постави ръката си върху нейната. – Не исках да...

– Няма проблем – каза Емили любезно и покри ръката на Кристина със своята. – Знам, че не искаше да ме нараниш. Точно, както знам, че Бог ще се погрижи за теб. Всичко ще бъде наред. Ще видиш.

Кристина се усмихна, след това се обърна към съпруга си.

– Орик, чул ли си, че сестрата на Емили, лейди Джоан, ще се омъжва за лорд Найлс Монклеф следващия месец.

– Найлс? – попита шокирано Орик.

Дрейвън разрови паметта си за нещо, което би могло да предизвика подобна реакция у барона. Той не знаеше нищо друго за Найлс или семейството му, освен името им.

– Познаваш ли Найлс? – попита Емили.

– Да – каза Орик резервирано. – И трябва да кажа, че съм изненадан, че баща ти е одобрил този съюз.

– И защо? Чухме само добри неща за него – каза Емили.

Орик разтърси главата си.

– Трябва да са минали десет или повече години, откакто го видях за последен път. Пътувахме към Нормандия заедно, преди смъртта на баща му. Просто имаше нещо в този човек, което не ми се нравеше.

– Е – каза Емили. – Джоан твърди, че го обича и знам, че тя няма да се откаже от брака.

Очите на Емили станаха замислени и мрачни.

– Ще ви помоля да ме извините – каза Емили, прекъсвайки Кристина. – Изведнъж се почувствах много уморена.

– О, прости моята неучтивост! – каза Кристина и незабавно стана на крака. – Хайде, нека извикам една прислужница, за да подготви стаята ти, а ти можеш да починеш в моята дневна на горния етаж, докато всичко е готово.

Емили стана и последва Кристина. Те изчакаха, докато жените напуснаха залата, преди да заемат местата си.

Дрейвън остана смълчан няколко минути, като си мислеше над това, което бе чул. И тъжното, сърцеразбиващо изражение върху лицето на Емили, при споменаването на Анна.

– Коя е Анна? – попита той Орик.

– Тя беше една от сестрите на Емили, която почина преди около девет години.

Дрейвън кимна. Това обясняваше тъгата, но подозираше, че имаше още от историята. Въпреки това, сега не бе време да се спира на въпроса.

Дрейвън погледна отново към Орик.

– Е, след като знаем, че това не е социална визита, ще донесете ли сметките на управителя си?

– Сега ли? – попита Орик с паника в гласа.

Дрейвън се втренчи в него спокойно.

– Сега е добър момент, както всеки друг.

Орик преглътна, докато въртеше подгъва на ръкава си.