Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Време е за вечеря.
Елин остана коленичила в парчетата стъкло, докато пренасяха храна и питиета. Докато Майев вечеряше със сирене и грозде, наблюдавайки я усмихнато.
Тялото ѝ вече трепереше неудържимо, почти вкочанено от болка.
А съзнанието ѝ потъваше надълбоко... и все по-надълбоко.
Нямаше значение дали Роуан ще дойде. Дали останалите са изпълнили желанието ѝ да се борят за Терасен.
Тя щеше да го брани по свой собствен начин. Възможно най-дълго. Поне това дължеше на Терасен. И никога нямаше да изплати напълно дълга си.
Някъде отдалеч започнаха да ехтят думи, да се мержелеят спомени. Тя им позволи да я повлекат, да я изтръгнат от тялото ѝ.
Седеше до баща си на няколкото стъпала, спускащи се към откритата тренировъчна площадка в замъка.
Мястото приличаше по-скоро на храм, отколкото на бойна арена, оградено с рухнали от природните стихии светли колони, вековни свидетели на възхода на най-могъщите терасенски воини. Толкова късно през летния следобед площадката пустееше, обляна от златиста светлина.
Рое Галантиус прокара ръка по тъмния метал на кръглия си щит, белязан от отдавна погубени врагове.
- Някой ден - подхвана той, докато ръката ѝ проследяваше една от дългите драскотини по древната повърхност - ще наследиш този щит. Както аз го наследих и прачичо ти преди мен.
Още беше задъхана от тренировката, приключила току-що. Само с него - както ѝ беше обещал. Един час, който отделяше за нея веднъж седмично.
Баща ѝ опря щита в стъпалото под тях и сблъсъкът на метал с камък отекна в обутите ѝ със сандали стъпала. Тежеше почти колкото нея, а той го носеше с лекота, сякаш беше продължение на ръката му.
-И ти - продължи баща ѝ, - като много други велики жени и мъже от рода ни, ще браниш с него кралството ни. - Тя вдигна очи към лицето му, красиво и небелязано от бръчки. Тържествено и кралско. - Това е твоята съдба, единственият ти дълг. - Той стисна с една ръка ръба на щита, а с другата потупа метала, за да подчертае думите си. - Да закриляш народа си, Елин. Да го отбраняваш.
Тя кимна, макар и да не разбираше за какво ѝ говори. А баща ѝ я целуна по челото, като че се надяваше никога да не ѝ се наложи.
Каирн отново я натисна към стъклото.
Но не ѝ беше останал глас да изкрещи.
- Започва да ми омръзва - каза Майев, забравила сребърния поднос с храна. Приведе се напред в трона, а совата зад нея разтръска криле. - Да не би да си въобразяваш, Елин Галантиус, че не съм готова да прибягна до нужните жертви, за да постигна целта си?
Елин не помнеше как се говори. И дума не беше продумала тук.
- Нека ти демонстрирам - изопна гръб Майев.
Очите на Фенрис просветнаха предупредително.
Майев махна с бялата си ръка на Конал, застинал до трона ѝ. Където и бе останал, след като пренесе храна на кралицата си.
- Действай!
Той извади единия нож от колана си. И пристъпи към Фенрис.
Не.
Думата прокънтя студено в нея. Дори устните ѝ я оформиха беззвучно, когато обтегна рязко веригите си, запращайки жилки течен огън по краката си.
Конал стори още една крачка.
Парчетата стъкло скърцаха и пращяха под нея. Не, не...
Конал спря над Фенрис с разтреперана ръка. Фенрис само му изръмжа.
Конал вдигна ножа във въздуха помежду им.
Елин не можеше да скочи на крака. Оковите и стъклото не ѝ позволяваха. Не можеше да направи нищо, нищо...
Каирн я хвана за врата, впивайки безмилостно пръсти в плътта ѝ, и пак я натисна към плувналите в кръв стъкла. Дрезгав, пресеклив писък излетя от устните ѝ.
Фенрис. Едничката ѝ връзка с живота, с тази реалност...
Острието на Конал проблесна. Беше им се притекъл на помощ в Мъглив рид. Опълчил се бе на Майев; може би щеше да го направи и сега, може би ненавистните му думи бяха просто заблуда...
Ножът полетя надолу.
Не към Фенрис.
А към собственото му сърце.
Фенрис опита да се спусне към него. Със зейнала в глух рев паст се мъчеше да скочи към брат си, който се строполи върху плочките на верандата. И под тялото му се разля локва кръв.
Сякаш уплашена, совата върху трона на Майев плесна веднъж с криле. Дълбокият смях на Каирн прокънтя покрай главата на Елин.
Наистина. Всичко това се случваше наистина. Нямаше друг начин.
Нещо студено и мазно се надигна в нея. Ръцете ѝ се отпуснаха от двете страни на тялото ѝ. Светлината напусна тъмните очи на Конал, чиято черна коса се разстилаше около главата му като огледален образ на изтичащата му кръв.
Фенрис трепереше. Вероятно и тя самата.