Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Никой не знаеше как успява да постигне това. Бойците от африканските и южноамериканските страни наричаха способностите му черна магия или вуду, докато онези от западните държави подозираха, че става въпрос за някакво подсъзнателно внушение, вкарано в главите им по време на садистичната церемония на посвещаването. Каквото и да беше, резултатът бе налице. И осигуряваше пълно подчинение.
Пред очите на всички Сантос прецени тежестта на сатъра в дясната си ръка. После постави лявата си китка върху дървената маса.
И вдигна сатъра.
Свързочниците затаиха дъх…
Екипажът на оспрея гледаше в ужас…
Риба чук продължаваше да се взира напред…
Господарят на анархията гледаше безизразно…
Тифон се усмихна…
Сатърът се спусна рязко надолу и писъкът на лейтенанта раздра въздуха.
Господарят на анархията се обърна към Риба чук.
— Не се проваляй отново, капитане. Тази армия разчита на теб. Свободен си.
Докато Риба чук излизаше с останалите от екипажа, Господарят на анархията нареди на личната си охрана да отиде при коленичилия Сантос. Младият лейтенант притискаше окървавения чукан към тялото си.
— Откарайте го в газовото отделение под основните комини — нареди Господарят на анархията. — На място, където да го виждат всички. Нека мълвата се разпространи.
Сантос беше извлечен навън, а Господарят на анархията се обърна към първия си помощник.
— Полковник Тифон, кога ще бъдат готови урановите сфери?
— След час и двайсет минути, сър.
— Този американски изпитателен екип ме притеснява. Макар и малобройни, членовете му са обезпокоително решителни. Могат да се окажат по-голяма неприятност, отколкото изглеждат.
— В момента Мако се връща от лагера им. Открил е само един човек там, някакъв военен контрактор, казва се Хартиган. Карат го насам.
— Отведете и господин Хартиган в газовото отделение и го подложете на изтезания. Искам да знам всичко, което знае за изпитателния екип. Може също да осигури известно забавление за мъжете след това. — Господарят на анархията кимна към екраните. — Къде са те сега?
— На Мечия остров.
— Имаме ли картина?
— Да, сър. От охранителните камери.
— Направете снимки на всички и ги прекарайте през военните бази данни. Междувременно пратете Лошия Уили и момчетата му заедно с неколцина берсерки отзад, а екипа на Скитника отпред. Стигнахме твърде далеч, за да позволяваме на някакви си кандидат-герои да ни спрат. Притиснете ги и ги ликвидирайте.
Товарен док на Мечия остров
4 април, 09:40
1 час и 20 минути до крайния срок
В тъмнината на бетонния товарен док на Мечия остров Зак Уайнбърг и Ема Доусън проверяваха трупа на бялата мечка. Както винаги, Бърти следваше Зак по петите.
— Никога не съм виждала мечка като тази — рече Ема. — Виж й само козината — дълга и рошава, сплъстена и мръсна. Белите мечки обикновено имат къса козина и я поддържат безупречно чиста.
Зак трепна от гледката. Мечката беше наистина мръсна. Освен това беше цялата изцапана с кръв от огнестрелните рани.
— По-малка е от другите бели мечки, които съм виждал — отбеляза той.
— Да, така е. — Ема заобиколи трупа, като го оглеждаше с аналитичното око на учен. — Бих казала, че е млад индивид, мечешкият еквивалент на тийнейджър — раздразнителен, агресивен и самонадеян.
Загледа се през армираното стъкло на вратата, водеща към лабораторията на островчето. Там забеляза просторно осмоъгълно помещение с по-ниска част в средата. По издигнатите пътеки покрай нея вървяха четири по-големи бели мечки. Една от тях приближи стъклената врата и надникна през нея към Ема и Зак.
— Мислиш ли, че е живяла тук? — попита Зак.
— Изглежда подходящ дом за бяла мечка — отвърна Ема. — Напълно затворена пещера с един-единствен подводен вход.
— Но защо е трябвало да живее отделно от другите?
— Младите мечки от всички подвидове — гризли, кодиак, бяла мечка — често прекрачват границите и си имат неприятности с другите мечки. Предполагам, че този младок е прегрешил пред някой от по-старите мъжкари и е бил пропъден. Живеел е тук в изгнание…