Дневници и нощници [calibre 1.22.0]
- Автор: Сиромахов Иво
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Penguin Books Ltd
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Дневници и нощници [calibre 1.22.0]». Краткое содержание книги:
Попкрале”. Поради изключителната тъпота на това интервю, го препечатвам дословно
в дневника си.
“Антонио Салиери: Не съм продажен чалгаджия като някои”
– Господин Салиери, над какво работите в момента?
– Благодаря ви за този въпрос. Аз не работя, аз творя. За мен творчеството е
съдба. То е моята орисия. В момента довършвам новия си албум, който е нещо съвсем
различно от това, което съм правил досега. Много по-музикантски е и в него феновете
ми ще открият един много по-зрял и по-мъдър Салиери.
– Кога ще бъде промоцията на албума?
– Благодаря ви за този въпрос. Промоцията ще бъде скоро.
– Ще ни изненадате ли с нов клип?
– Благодаря ви за този въпрос. Да, ще ви изненадам. В момента довършвам
клипа към пилотния сингъл и трябва да ви кажа, че докато снимахме клипа, много се
смяхме.
– Какво мислите за съвременната виенска музика?
– Благодаря ви за този въпрос. Съвременната виенска музика лека-полека се
съвзема и сякаш излиза от кризата. Хората се връщат в концертните зали и искат да
чуят нещо смислено, а не простотии ала Моцарт. Вярвам, че добрата музика има
бъдеще, но за съжаление пазарът е много свит.
– Споменахте Моцарт. Как си обяснявате факта, че неговата музика е много
по-популярна от вашата?
– Благодаря ви за този въпрос. Споменах Моцарт напълно случайно, просто това
име ми попадна на езика. Не знам защо сте решили, че неговата музика е по-популярна
от моята. Аз съм си говорил с мои приятели и никой от тях не харесва Моцарт.
– Факт е, че неговата музика повече “се харчи”, ако ми позволите този
вулгарен израз...
– Позволявам ви го.
– На какво се дължи това според вас?
– Благодаря ви за този въпрос. Първо – не съм сигурен, че музиката му повече се
харчи, защото, както вече казах, никой от моите приятели не го слуша. А аз имам доста
приятели. Но по-важното е друго: Моцарт прави една елементарна, просташка музика,
която гъделичка низките страсти на публиката и то на необразованата публика. Той
вкарва в творбите си долнопробни ориенталски мотиви – вземете “Рондо ала турка”,
вземете “Отвличане от сарая”. Защо от сарая, питам аз? Защо не от Версай, или да
речем от Тауър?
– Защо наистина?
– Благодаря ви за този въпрос. Ще ви кажа защо. За да може пияните виенски
мутри да въртят гьобеци на тези чужди на нашата европейска култура ритми, затова.
– Какво мислите за нелегалните сайтове, които разпространяват музика без
платени авторски права?
66
– Благодаря ви за този въпрос. Ще ви кажа какво мисля. Мисля, че пиратството
ограбва. Онзи ден случайно влязох в един такъв сайт и свят ми се зави. Гениалните ми
“Данаиди” са изтеглени 43 пъти! Значи съм изгубил 43-ма потенциални купувачи на
труда ми... Айде, оставете ме мене, аз съм утвърден композитор, гладен няма да остана, но има млади талантливи колеги, които се опитват да живеят от музика. И не могат,
защото трудът им е ограбван ежедневно с тия емпетройки. А държавата, вместо да
защити правата им, нехае.
– А как ще коментирате факта, че всяко от произведенията на Моцарт има
по над сто хиляди тегления?
– Абе, стига с тоя Моцарт! Какво ми говорите само за него! Той има нелегални
доходи. Ходи по сватби, по рождени дни и взема пари на ръка, без да плаща данъци.
– Трудно ли е да запазиш идентичността си в унифицирания свят на
попкултурата?
– Благодаря ви за този въпрос. Много е трудно. Но изкуството е въпрос на
характер. Често мои приятели са ми казвали: “Антонио, защо вървиш срещу течението?
Защо се мъчиш да създаваш възвишена музика, когато няма кой да я оцени? Не можеш
ли и ти да пишеш чалги?” А аз се усмихвам и им казвам: “Мога, но не си го позволявам, защото поколенията няма да ми го простят. Аз не мога да бъда продажен чалгаджия,
защото имам мисия”.
– И за финал – какво е посланието ви към нашите многобройни читатели?
– Благодаря ви за този въпрос. Вашите читатели са модерни и образовани хора и
те със сигурност си дават сметка, че чалгата е обречена. Времето й изтича, но е нужна
държавна политика, която да подкрепи истинските творци. Нужни са ни нормални,
неподкупни медии, а не такива, които насаждат вкуса към пошлото. Знаете, че повечето
медии са продажни, няма какво да се лъжем. За щастие вашата не е от тях. Тя подкрепя
стойностната музика и истинските духовни ценности в една епоха на бездуховност.