![Дневници и нощници [calibre 1.22.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/3/6/dnevnici-i-noshchnici-calibre-1-22-0-download.jpg)
Дневници и нощници [calibre 1.22.0]
- Автор: Сиромахов Иво
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Penguin Books Ltd
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Дневници и нощници [calibre 1.22.0]». Краткое содержание книги:
облекчение, че вече никой няма да ми мрънка за компоти.
– Сър Нютон, вярвам, че майка ви сега ни гледа от небето. Тя не би искала да сте
тъжен. Нека не разваляме тихата и свята коледна нощ с мрачни мисли...
И внезапно запя. Сайлънт найт, холи найт. Помислих си, че или я е хванала
ракията, или е бахти откачената пичка.
Мисълта, че тая гад майка ми ме гледа от небето доста ми прееба настроението,
но в този момент, както пееше, красивата мис Амалия Бартън вдигна единия си крак
върху масата, потопи петата си в ошафа и за пореден път ми предостави перфектен
изглед към Шъруудския си лес.
Погледнах натам уж небрежно, но това, което видях, ме вцепени. Шъруудския
лес го нямаше! Беше поразен от внезапна, безмилостна сеч.
Там, където само преди два месеца се разлистваха горди непроходими гори, сега
беше пустош! Никаква растителност, само гол хълм, сякаш облян от влагата на току-що
спрял проливен дъжд.
Аз може да съм джентълмен, но съм преди всичко еколог. Гледката зарадва
сетивата ми, но възмути съвестта ми. Бях длъжен да попитам:
59
– Мис Амалия, къде ви е Шъруудския лес?
– Няма го, сър Нютон, сега на мода е обезлесяването. Не ви ли харесва?
Честно казано, харесваше ми. Но се замислих какво да отговоря. Ако кажа, че ми
харесва, вероятно ще бъда допуснат във влажната клисура между обезлесените й
хълмове. Ще изпитам няколко секунди мимолетно щастие. Но какви ще са
последствията?
Ами ако утре мис Амалия вземе та се похвали на други момичета, че съм й
харесал голите хълмове? И ако другите момичета решат да си обезлесят хълмовете, за
да привличат вниманието на мъжете? Какво ще стане тогава? Какъв ще е ефектът върху
световния климат?
Хълмовете ще престанат да задържат влага, в клисурите ще настъпи глобално
затопляне и не след дълго ще настане световна екологична катастрофа.
– Не ви ли харесва, сър Нютон? – повтори въпроса си красивата мис Амалия
Бартън.
Усетих, че от отговора ми зависи бъдещето на планетата. Хуманистът в мен
надви над звяра в мен и отговорът ми беше:
– Не, мис Амалия, не ми харесва. Тъгувам за Шъруудския ви лес.
Мис Амалия се разплака, скочи от масата, тръшна вратата и изчезна в коледната
нощ.
Не ги разбирам това, жените.
29 декември 1686
Днес, докато доих кравата, това животно внезапно откачи, хвърли един къч и
изрита ведрото с млякото. Ведрото отлетя на 15 метра! Побеснях, напсувах тъпата
крава и от яд я изритах по вимето. И в тоя момент тва гадно добиче хвърли още един
къч и ме изплющя в главата! Ритникът беше толкова силен, че отхвръкнах на 3 метра.
Зави ми се свят от удара, но в този момент ми хрумна нещо интересно. Ако приемем, че
кравата е ритнала мен и ведрото с еднаква сила, защо аз отлетях на 3 метра, а ведрото
на 15 метра? Хм.
Ведрото, пълно с мляко тежи около 14 килограма, а аз тежа около 70... Ами да!
То е пет пъти по-леко от мен и затова отлетя пет пъти по-далеч. Излиза, че ускорението
на дадено тяло е правопропорционално на силата, действаща върху него, и
обратнопропорционално на неговата маса. Хукнах към къщата да си запиша това
откритие в тефтера с мъдрости.
Бахти умния пич съм.
1 януари 1687
Как ме цепи главата... Снощи посрещахме новата година с бай Хенри. Той
донесе от неговото кисело зеле. Трябва да призная, че бай Хенри е майстор на ракията, но киселото му зеле беше пълен провал – едно такова меко, сладникаво... абе, никакво.
Подозирам, че не го е претакал достатъчно или го е държал на топло. Аз извадих от
мойта ракия, нарязах сланина с червен пипер и се получи много приятно. Разказах на
бай Хенри за моите открития, прочетох му какво съм записал в тефтера за мъдрости и
той много се впечатли. Според него съм бил открил големи истини.
– Това твоето – вика бай Хенри – не са обикновени наблюдения. Това са закони!
Законите на Нютон, как ти звучи?
– Е чак пък закони – смутих се аз.
– Разбира се, че са закони – въодушеви се бай Хенри. – И ти трябва да ги
публикуваш в името на прогреса на човечеството. Ако не го направиш, историята няма
да ти прости.
60
Добър човек е бай Хенри, ама много бързо го хваща ракията и почва да говори
глупости.
В дванайсет часа отворихме шампанско, честитихме си новата година и играхме
дунавско хоро. После си разменихме подаръци. Аз му подарих едни вълнени стелки да
не му мръзнат краката, а той ми подари една много хубава швейцарска чекия с
тирбушон, ножичка и всякакви екстри. Има даже пластмасова клечка за зъби за