Дневници и нощници [calibre 1.22.0]
- Автор: Сиромахов Иво
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Penguin Books Ltd
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Дневници и нощници [calibre 1.22.0]». Краткое содержание книги:
коне върху росата...
– Да...
– Най-важното е да имате леки пръсти.
– Моите за съжаление са позагрубели от струните на виолончелото. Мазолести
са и леко драскат. Затова, когато си правя скречове, си представям вашите пръсти,
Волфганг.
– Моите пръсти имат навика да почукват. Така са научени от клавесина.
– Точно това почукване в адажиото ми липсва, Волфганг. Само въртене не стига,
трябва и почукване. Без него не мога да стигна до края. Как ми се иска някой път вие да
ми направите един скреч...
– Я да ви видя пръстите!
Взех малката й ръчичка и нежно прокарах връхчетата на пръстите си по нейните.
Наистина бяха грапавички от натискането на струните, но това ми хареса. Когато човек
е влюбен, намира очарование дори в такива простотии като мазолите.
Пийнахме още шампанско, после я изпратих и прекарах нощта в нейната
квартира. Правих й скречове до три след полунощ, а тя виеше като сопрано в опера на
Салиери.
Заспахме изтощени, а на сутринта Мартина ми каза, че съм гений.
Е, аз това си го знам.
72
Софт, Хард, Грим
27 февруари 1814
Вилхелм:
Пак сме закъсали за пари. От три седмици ядем само картофи и зеле, и нямаме
пари за бира. Трябва да предприемем нещо. Седнахме да си поговорим с брат ми и той
ми предлага да почнем да издаваме списание. Сега много се харчели лайфстайл-
списанията.
Попитах го какво значи “лайфстайл” и той ми обясни, че това е списание с голи
мацки, реклами на коли и джинси и някакви леки забавни текстове между тях. Идеята
на Якоб е списанието да се казва “Гримхаус”.
Проблемът според мен е, как ще навиваме мацките да се събличат голи. Аз съм
много зле в това отношение. Якоб обаче смята, че съседката Барбара щяла да се
съблече дибидюс без проблем.
Барбара наистина има страхотни цици, но аз смятам, че повече ще се харчат
комиксите. Германците са особен народ – най-много се кефят на картинки с тъпи
смешки.
Скарахме се и Якоб каза, че съм много загубен и нищо не разбирам от бизнес.
1 март 1814
Якоб:
Брат ми е голямо лайно. Закъсали сме за пари, а той ми се прави на творец.
Според мен единственото, което може да ни извади от мизерията, е лайфстайл-
издание. Да има повече голи мацки... Сексът продава.
И най-важното е не да навием Барбара да се съблече, а да завъртим някакъв
сюжет около нея. Примерно тя е принцеса, заключена в някаква кула и любовникът й
не може да влезе при нея да я оправи. Тогава тя спуска от кулата дългите си коси
(косата на Барбара стига почти до прасците й), тъпкачът се качва по косата й и я
изчуква. Хем е приказно, хем с това дърпане на косата, става малко садо-мазо, нали?
Трябва обаче да й измислим някакъв псевдоним, щото това Барбара звучи много
селско. Може да я кръстим примерно Рапунцел.
Брат ми уредил печатница – щял да ни го печата някой си Гутенберг. Бил голямо
име в бранша, навремето дядо му бил открил печатната машина.
Общо-взето нещата потръгват, но на първо време ще ни трябва спонсор. Имам
един съученик Хорст, който беше пълен тъпак в училище, ама като завърши се хвана в
месарницата на баща си и сега е един от най-големите производители на вурст в
Бавария. Видяхме се и той много хареса идеята ни и е готов да рекламира в първия ни
брой. Обаче настоява да интегрираме неговите продукти в сесията на голата мацка.
Казах му, че няма проблем. Ще сложим на врата на мацката огърлица от
вурстове и някакво лого от сорта: “Дебел вурст – мечта за всяка домакиня”. Хорст каза, че според него това е страхотна идея.
23 април 1814
Вилхелм:
Подготвяме първия брой. Барбара верно се съблече без възражения и ни позволи
да я рисуваме от натура. Рисувах с разтреперани ръце. Циците й наистина са приказни.
Обаче тия грозни вурстове на врата йразвалят цялата картинка. Ама няма как – вече сме
взели парите.
73
Стигнахме до момента, когато идва принцът и се сетихме, че не сме наели човек
за тази роля. Якоб вика: еми тогава аз ще съм принцът, важното е да потръгне бизнесът.
Съблече се и стана тъжна картинка. Кво да му рисуваш на Якоб? Увисналото
шкембенце ли, хилавите рамене ли или невзрачния пенис? Мъка!
Както и да е, поразкрасих го за нуждите на медията. Все пак продаваме мечти, а
не реалност, нали?
След края на сесията поканихме Барбара на вечеря. В смисъл, че купихме
няколко бири и тримата седнахме да изядем вурстовете. Аз разказах няколко от моите