Дневници и нощници [calibre 1.22.0]

– Така е, учителю, харесват ме, но аз съм се посветил изцяло на музиката.

Любовта изисква свободно време, а аз го нямам. За мен е истинско щастие, че съм ваш

ученик и искам да взема всичко, каквото мога от контактите с вас.

– Ти наистина вземаш всичко, каквото можеш, Франци.

– Благодаря ви, учителю.

– Но да вземеш и жена ми, ми се струва вече прекалено. Тъпо е да ебеш жената

на учителя си, Франци. Не е джентълменско.

– Как може да си помислите такова нещо, учителю? За мен Констанце е светица.

– Светица е, да. Светица, която си вдига полата веднага щом види по-голям кур

от тоя на мъжа си. Но аз не обсъждам нея, Франци. Тя е курва, отдавна го знам.

Обсъждам теб. Интересно ми е как си стигнал до идеята, че щом Моцарт те е взел от

улицата и те е ограмотил музикално, това ти дава правото да ебеш жена му?

– Учителю, съжалявам, но това не е истина. Констанце...

– Изобщо не ми пука за Констанце. Тя си го търси. Ако не си ти – ще е някой

друг. Ненаситната й путка изобщо не се интересува дали си перспективен композитор

или безперспективен кочияш. Тя така или иначе ще си вземе своето. Но ми пука за теб.

Защото, когато дойде при мен ти ми каза, че искаш да правиш музика и аз ти повярвах.

И те обучавах с цялото си сърце, без да ти вземам пари, защото мислех, че искаш да

бъдеш музикант. А ти всъщност си искал да бъдеш ебач на престижни путки...

– Учителю, това не е вярно...

– Такова е мисленето на всички посредствени селяни като теб, Франци. Да сте на

далавера. Да ебете някакви жени, пък друг да им плаща разноските. Докъде ще

стигнете така?

Зюсмайер ме гледаше като зяпнал роял. Станах, платих сметката и го оставих да

мисли върху думите ми.

Ако изобщо е способен да мисли.