![Дневници и нощници [calibre 1.22.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/3/6/dnevnici-i-noshchnici-calibre-1-22-0-download.jpg)
Дневници и нощници [calibre 1.22.0]
- Автор: Сиромахов Иво
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Penguin Books Ltd
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Дневници и нощници [calibre 1.22.0]». Краткое содержание книги:
многократна употреба!
20 януари 1687
Много тъп сезон е зимата. През другите сезони все имам някаква работа по
градината, а сега дните се точат скучни и безкрайни. Дали пък да не взема наистина да
подредя откритията си в нещо като книжка? И без това нямам друга работа.
Седнах и ги подредих.
Ето как изглеждат:
Първи закон на Нютон (Закон за мекия, който понякога става твърд) Телата
остават в покой, ако върху тях не въздейства външна сила (това откритие го дължа на
красивата мис Амалия Бартън).
Втори закон на Нютон (Закон за отскачането при кравешки ритник)
Ускорението на дадено тяло е правопропорционално на силата, действаща върху него,
и обратнопропорционално на неговата маса (това откритие го дължа на кравата).
Трети закон на Нютон (Закон за нарастващата сила на крясъците по време
на скандал)
На всяко действие съответства равно по големина и противоположно по посока
противодействие (това откритие го дължа на скандалите с покойната ми майка).
Четвърти закон на Нютон (Закон за лайната)
От най-миризливите лайна се раждат най-ароматните плодове (това откритие го
дължа на лайната на кравата).
Дадох откритията на бай Хенри да си каже мнението и той изпадна във възторг.
– Публикувай ги – вика – това ще стане бестселър! Особено ако им сложиш
някакво яко заглавие!
– Ами аз си мисля заглавието да е “Записки на фермера” или нещо подобно.
– Много е банално – вика бай Хенри. – По-добре ги кръсти “Математически
начала на натуралната философия”. Звучи по-тежко.
– Ама какви са тия “Математически начала...”?
– Ба ли му майката? Важното е да хванем читателя с атрактивно заглавие... И
това за лайната го махни!
– Защо?
– Британците са консервативни читатели и няма да възприемат добре фекалната
тема. Ще ги шокира. Три закона са ти напълно достатъчни.
Умен човек е бай Хенри. Ще го послушам.
25 март 1687
Зимата най-после свърши. Излязох да ашладисам ябълката. Тъкмо зарязвах
калема, когато на оградата грейна красивото лице на красивата мис Амалия Бартън.
– Охооо, сър Нютон, откога не съм ви виждала. Надявам се, че се радвате на
добро здраве.
– Баба ми казваше: “Голо здраве – жива болест”, мис Бартън. Вие как сте?
– Много добре. Сливата ми цъфна.
– Поздравявам ви!
– Искате ли да я видите?
61
– Разбира се. Само да приключа с ашладисването.
– Ех, сър Нютон, винаги сте толкова зает. Ще ви остане ли някога време да
ашладисате и моята слива?
– С удоволствие, мис Бартън. А мога да ви науча и как да си я ашладисвате сама.
Елате!
Мис Бартън дойде до мен и ме погледна с огромните си сини очи. Тъкмо острех
калема с швейцарската чекия от бай Хенри. Мис Бартън хвана калема с нежната си
ръчица и този жест много ме развълнува.
– Много ви е твърд калема, сър Нютон – задъха се Амалия.
– Внимавайте да не ви порежа с чекията, мис Бартън. Швейцарска е.
– И как ашладисвате с този калем? – почти изстена Амалия и се изчерви.
– Много е просто. Забелвам кората на калема с чекията, наточвам го хубаво,
правя тесен прорез в кората на дървото и го набивам здраво вътре. Калемът пуска
соковете си в процепа, те се смесват със соковете на дървото и след няколко месеца то
ражда прекрасни плодове.
– Ох, колко хубаво говорите, сър Нютон – каза мис Амалия и дишането й още
повече се учести. – Нямам търпение да ми ашладисате сливата.
– За коя слива говорите, мис Амалия? За тази, дето ви е в задния двор ли?
– Оххх, може и в задния двор, сър Нютон – застена Амалия и стисна калема още
по-здраво – ама първо тази, дето е отпред... Оххх, колко ви е твърд калема...
– Ами като толкова го харесвате, мис Амалия, вземете го за вашта слива.
Подарявам ви го.
Изведнъж мис Амалия спря да стене и ме погледна в упор. Дълбоките й сини
очи се изпълниха с неочаквана омраза. Гласът й внезапно стана леден като острието на
чекията.
– И какво сега, сър Нютон? Няма ли да ми ашладисате сливата?
– Крайно време е да се научите сама да си ашладисвате сливата, мис Амалия.
Голямо момиче сте вече, не може цял живот да разчитате на помощта на съседите. Ако
искате може да ви стана консултант – вие ще си я ашладисвате, пък аз ще гледам и ще
ви давам акъл как да го правите.
– Онанист! – изсъска злобно мис Амалия, грабна калема, хукна към къщата си и
трясна вратата с всичка сила.
След малко от къщата се дочуха същите стонове, които ми беше споделила в