Дневници и нощници [calibre 1.22.0]

голи.

– Пази Боже, мис Амалия. Вашата голота би била прекрасна, но се опасявам, че

моята би изглеждала твърде отчайващо.

– Шегувате се. Такъв велик ум като вас не би могъл да изглежда отчайващо...

– А ако отнякъде се появи змията, дали няма да изпищите?

– Едва ли, сър Нютон. Мен и най-голямата змия не може да ме уплаши.

Замълчах и продължих с беритбата. Авторитетите в овощарската наука съветват

да не прекъсваме агротехническите мероприятия независимо от внезапно възникналите

обстоятелства. Мис Амалия дъвчеше с кеф, белите й зъби с възторг се впиваха в

месестия плод.

– Сър Нютон – заговори тя с пълна уста, – кои праскови са най-добри според

вас?

– Това е много коварен въпрос, мис Амалия. Давам си сметка, че повечето

съвременни овощари изтъкват предимствата на сорта “Елберта”. Но аз съм от старата

школа и залагам на “Късна Дупнишка”. Това е велик сорт! Харесва ми как соковете й се

стичат по брадичката ми, уханни и лепкави...Аз съм си олдфешън, както знаете.

– Не ви питам за сортове. Въпросът ми е – мъхнати праскови, или голи?

– Отново ще си позволя да изразя лично мнение, с което по никакъв начин не

ангажирам световната овощарска общественост. Личните ми предпочитания

категорично са на страната на мъхнатата праскова. В голата праскова няма дух, няма

характер, няма тайнственост. Голата праскова лъщи някак безсрамно. Много по-

вълнуващо е да докоснеш с устни мъхнатата повърхност, езикът ти да търси път между

власинките, да намери между тях влажната плът на плода, да не бърза да го захапва, а

просто да изсмуква соковете под ципата... да мляскаш, да сумтиш леко и да усещаш

дразнещото гъделичкане на власинките...

В този момент Амалия изпищя, една ябълка тупна върху главата ми и настана

пълен мрак...

...Не знаех къде съм, не можех да отворя очи, чувствах тъпа болка в главата, но

си спомнях много ясно, че съм треснат в главата от ябълка.

Питах се, защо ябълката падна точно върху моята глава? Какъв е тоя мой шибан

късмет? Защо не тресна кухата главица на красивата мис Амалия Бартън? Защо падна

върху главата на гения?

Дали Господ не е наредил така нещата, че да ме прецака? Не, не трябва да се

поддавам на вродената си мнителност. Мнителността е съсипала не един велик овощар.

Трябва да разсъждавам логично.

Всъщност като се замисля, всички ябълки падат рано или късно. Това, че моята

глава се е оказала на пътя на ябълката е просто някаква случайност.

Ама защо ябълките падат надолу? Защо не падат нагоре? Или настрани? Или в

някаква друга посока?

Значи има някаква сила която ги бута отгоре-надолу? Или ги дърпа отдолу?