Дневници и нощници [calibre 1.22.0]

– Не аз. Публиката го определя така.

– Но все пак той е утвърден композитор, лауреат е на много конкурси...

– На кои конкурси е лауреат? Може би единствено на конкурса на глухите

гугутки. Наградите нищо не означават. Вижте колко тегления от интернет имат

неговите бездарни парчета – по 20-30. Предполагам, че той сам си ги тегли по няколко

пъти (смее се). А моята “Малка нощна музика” само за месец има над 200 хиляди

тегления. Това какво ви говори?

– Нима ви радва фактът, че музиката ви се краде?

– И да ме радва, и да не ме радва, фактът е, че се краде. Така че по-добре да ме

радва. Да, много хубаво ще е да се пазят авторските права, ама това не е мое

задължение, а на тия дето взимат заплати, за да пазят авторските права. Аз какво мога

да направя срещу хората, дето ми теглят емпетройките? Да им счупя клавиатурите ли?

– Но вашите колеги единодушно подкрепят борбата с пиратството.

– Как я подкрепят? Като мрънкат? Мрънкането не е подкрепа. Между другото

забелязали ли сте, че най-много мрънкат тия, дето никой не ги краде. Щото кво да

откраднеш от празна къща? (смее се)

– Да поговорим за личния ви живот.

– Нещо по-жълтичко ли ви се иска?

– Вие сте публична личност. Нормално е читателите ни да се интересуват от

личния ви живот...

– Не е нормално. Аз не се интересувам от личния живот на читателите ви.

– Много жени ви харесват...

– Ами харесват ме, да. И аз ги харесвам. А Салиери не ги харесва (смее се)

– Не ги ли харесва?

– Ами виждали ли сте го с жена?

– Значи си пада по мъже?

– А, това вие го казахте (смее се)

– И за финал – какви са вашите бъдещи творчески планове?

– Бъдещите ми творчески планове са да продължа да харесвам жени.