Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другая проза » Дневници и нощници [calibre 1.22.0]
Дневници и нощници [calibre 1.22.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дневници и нощници [calibre 1.22.0]

Электронная книга - «Дневници и нощници [calibre 1.22.0]». Краткое содержание книги:

Дневници и нощници [calibre 1.22.0]
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 62
Перейти на страницу:

разбираема.

Гледах как прекрасната ми съседка пъшка в старанието си да запази постоянната

интензивност на триенето – триене, което изглежда беше важно за нея по някаква

необяснима причина.

Триенето беше с променлива честота – започна от около 7-8 херца, но

постепенно се ускори и достигна честоти 20– 25 херца.

Замислих се какви са тези сили, които привличат телата едно към друго. Защо

моето невзрачно овощарско тяло привлича красивото тяло на мис Амалия Бартън?

И защо главата ми привлече върху себе си падащата ябълка?

Има ли връзка между тези две природни явления: ябълката, която ме шибна и

странните движения на мис Бартън под кръста ми?

Излиза, че телата в природата са свързани от някакви невидими ластици, които

ги притеглят едно към друго. Излиза, че има всеобщо привличане!

Това трябва веднага да си го запиша в тефтера с мъдрости.

Внимателно хванах Амалия Бартън под мишниците, повдигнах я нагоре и я

преместих да седне до мен.

– Извинете ме, мис Бартън, но ми хрумна нещо много важно и трябва да си го

запиша в тефтера, преди да съм го забравил.

Обух бързо панталона си и хукнах към къщата.

Красивата мис Амалия Бартън остана да седи безпомощна под ябълката.

Прекрасното й лице беше обляно в сълзи.

64

Austrian Idol

19 март 1787

Днес цял ден работих върху новата ми опера “Дон Жуан”. Почнах я с идеята да е

комедия, но колкото повече разсъждавам върху дон Жуан, толкова повече се

убеждавам, че той всъщност е трагичен и много самотен образ. Сменя любовниците си,

не защото е лекомислен, а защото търси истинската любов. Любов, която никоя от тия

кокошки – доня Ана, доня Елвира или Зерлина – не може да му даде.

И затова дон Жуан умира сам като куче. Без да е усетил любовта, въпреки, че е

имал всички жени, които е пожелал...

Всъщност писането на опери ми е хоби. Работата, с която се прехранвам, е да

озвучавам празници на разни баровци. Обигравам сватби, кръщенета, рождени дни,

разводи.

Номерът е да улучиш точната плейлиста за точните хора. Това вече е въпрос на

психология. И това е предимството ми пред конкуренцията.

Салиери например е ял бой на много сватби, щото им пуска предимно негови

авторски парчета, от които ти иде да си прережеш вените.

А аз като отида някъде първо преценявам домакините. Провеждам с тях лек

опознавателен разговор, за да разбера какво харесват.

Напоследък най-много се харчат ретропарчетата: златните хитове на Бах,

Хендел, Вивалди. Втръснало ми е от тях, ама хората ги знаят, пеят ги, кефят им се.

Веднъж една мутра на рождения си ден си поръча осем пъти поред “Ораторията

Месия” и се сцепи от танци. Кво да ги правиш – клиенти...

Обикновено в разгара на купона им пускам някое мое по-ритмично рондо.

Примерно “Рондо ала турка”. То е приятна непретенциозна чалгийка и много му се

кефят. Зарибявам ги с моя музика. Все пак аз съм и композитор, не съм прост

озвучител.

Но никога не прекалявам с личното творчество.

Е, то си зависи от ситуацията. Сега например тоя Лемперхазе иска

дивертименто, изкомпозирано специално за него. Няма лошо, човекът плаща добре, ще

му взема парите, ама неприятното е, че ми се бърка в работата.

Иска след купона да му дам нотите, за да бил сигурен, че само той щял да

притежава това произведение.

Наивник! То ако стане хит, още утре ще го качат по торентите и ще го изтегли

половин Виена.

Нали така стана с “Малка нощна музика”.

Това е другата причина да ме мрази Салиери – моите парчета правят по 200-300

хиляди тегления от мрежата, а неговите никой не ги дърпа. Ама аз какво съм му

виновен. Да се научи да пише музика, а не да пише някакви чикии като “Данаидите”.

А и като диджей е некадърен. Веднъж бях на една сватба, дето той озвучаваше.

И като ги зачеса тоя пич с едни протяжни клавирни парчета – гостите направо се

успаха. После им избичи някаква безобразна кантата и кумът се вбеси, отиде при него и

почна да го псува.

Как няма да го псува! Салиери изобщо не усеща пулса на публиката, промяната

в настроението на хората, не си дава сметка за влиянието на алкохола.

65

Освен това той смята, че диджеят трябва да говори след всяко парче. И засипва

хората с абсолютно безполезна информация – говори им за тоналности, за хармонии и

те се отегчават.

Според мен добрият диджей трябва да мълчи като пукъл и да влиза от парче в

парче.

26 март 1787

Днес прочетох интервюто, което Салиери е дал за списание “Виенски

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 62
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)