Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Със сигурност мога да кажа, че не пречи - отвърна той накрая. - Но не я обичам само защото тя е привлекателна жена. Е, да, вероятно хубостта ѝ ме е привлякла в началото... забелязал съм чара ѝ... Тя е още по-хубава сега, по-хубава отпреди. Такава е, защото я гледам с очите на влюбен мъж. Но не я обичам само заради физическата ѝ привлекателност.

— Но я обичаш истински. Няма значение дали ще го пот­върдиш пред мен, няма значение и дали го осъзнаваш.

— Ще потвърдя - отговори Бекер - и за щастие отгово­рът ми ще е напълно честен. Аз наистина я обичам.

Това пак сви рамене, като че ли бе отегчена от дискуси­ята на очевадното.

— Защо да не я обичаш? Защо да не я обича всеки друг?

— Сигурен съм, че има хора, които не я обичат. Човеш­ката природа е перверзна в дълбочина.

Тя отклони поглед от него и пресуши чашата си.

— Перверзна. - Повтори думата, явно развеселена от подтекста, който бе вложил в нея.

— Вие сте наистина много красива жена - усмихна ѝ се той. - Възможно е да не се възприемате като такава, но това не променя истината.

Тя пак насочи поглед към него.

— Не обичам мъжете с чар. Нямам им доверие.

Бекер се разсмя.

— В такъв случай с мене сте в пълна безопасност.

— Знам - отвърна тя.

Корн и Карин се върнаха. Корн имаше вид на доволно, радостно кученце.

— Помолих Станли да ни помогне със срезовете в слу­чая на Джони Семката - обяви Карин с непроницаемо изра­жение.

— С радост ще помогна - ентусиазирано възкликна Корн. - На твое разположение съм, Джон. Само ми кажи къде и ко­га.

— Сега пък се присъединяваш към ФБР? - запита Тòва.

— Само помагам.

— Миналата година го беше обзело желание да се запи­ше доброволец към пожарната - поясни Тòва със снизходи­телен тон, ползван обикновено с деца. - Този винаги търси да се ангажира с нещо друго.

Корн се усмихна смутено и сви рамене.

— Лесно се ентусиазирам за това или онова - отговори той. Обърна се към Бекер и вдигна нагоре длани, демонстри­райки объркана невинност. - Кипя от свободна енергия и тър­ся да я вложа някъде...

— Никога не се омъжвай за лекар - заяви Тòва на Карин, като че ли тя се канеше да го стори веднага. - Не вярвай на похвалите за тях, бъди сигурна, че са много лоши като съпру­зи. Никога не са до тебе, майките им и всички останали така са им угаждали цял живот, че са безнадеждно - отчаяно - раз­глезени! Възприемат дипломата си като достатъчно доказа­телство, че са личности, и прекратяват опитите да станат та­кива.

— Тòва, моля те... - обади се тихо Корн.

— А и са ужасяващо досадни. Досега съм срещала само отегчени до лудост лекарски съпруги. Всички до един искат да са нещо друго. Искат да пишат книги, настояват да се дис­кутират плановете им за пенсиониране. Но не искат да рабо­тят като лекари, не искат да изслушват еднаквите признаци на едни и същи болести всеки безкрайно дълъг божи ден - тол­кова дълъг, колкото могат да го направят - колкото работни часове могат да наблъскат в него... Едно и също всеки ден - цяла година - до края на живота им. Освен ако съумеят да намерят изход - да станат режисьори или да се присъединят към ФБР.