Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

д руг път. Всичко межд у нас беше както трябва. Желаех я толкова много, че про сто не можах

д а спра д а треперя. Дълбоко в себе си знаех, че можем д а сложим край на това треперене по

трад иционния за нас начин, но някак си вече не ми се искаше.

— В гард ероба си имам презервативи — промърморих, д окато галех зърната й. — Искаш

ли д а опитаме?

Саша ококори очи. В стаята ми беше много светло и зениците й бяха станали като

главички на топлийки.

— Ник, знаеш, че когато се реша д а го направя, ще бъд е с теб!

— Да, знам. Про сто толкова много те желая! Непрекъснато мисля за теб! — Положих

д ясната си ръка върху гърд ите й и д обавих: — Не само в сексуален смисъл, разбира се. Про сто

непрекъснато мисля за теб! И смятам, че съм започнал д а полуд явам!

Саша се засмя нежно. Вд игна ръце и зарови пръсти в ко сата ми.

— Ако това наричаш полуд яване, мисля, че аз също започвам д а полуд явам! — Сед на в

леглото и пъхна език в устата ми. Мислех си, че вече ще свърша, но точно тогава тя сложи

ръка на гърд ите ми, блъсна ме лекичко и прошепна: — Окей! Извад и ги!

Аз станах и тръгнах към гард ероба, като се стараех д а не ми личи колко съм шокиран. Бях

изгубил над ежд а, че тя някога ще каже „д а“ — за сед мици, месеци и д ори год ини наред .

Разкъсах пакетчето с презервативите на път към леглото и тъкмо се канех д а се обърна, за д а

си сложа ед ин, когато се сетих, че щом ще стигнем д отам, няма за какво д а ме е срам, д окато

си слагам презерватива.

Саша ме про след и с очи какво правя. По сле легна и разтвори крака и аз се настаних

межд у тях, като си казах, че нямаше д а е зле д а го бях направил вече с Дани, та д а съм по-

опитен.

Влязох бавно в нея. Не беше никак лесно. Тя беше ужасно стегната там д олу. Саша изохка

и аз я поглед нах в очите.

— Искаш ли д а спра?

— Не! — Изрече го с онази нейна типична съсред оточена физиономия, която много

приличаше на смръщване.

Натиснах по-силно и влязох още мъничко, а тя прод ължаваше д а ми се мръщи. По сле

започнах д а се д вижа — колкото ми бе възможно по-бавно. Но някак си не ми беше приятно.

— Причинявам ти болка — промърморих.

— Прод ължавай! — каза ми тя с лед ено студ ен глас.

Та аз си прод ължих. Не че стана по-д обре. Имах чувството, че съм я под ложил на

огромно мъчение, което ме караше д а свърша колкото е възможно по-бързо. Обаче не можех.

Не и когато тя ме глед аше по този начин. Всеки знае, че за момичетата първият път никога не

е приятен, но неизвестно защо си бях решил, че при нас ще бъд е различно. И в крайна сметка

изобщо не можах д а свърша. Про сто спрях. Втвърд яването ми изчезна в мига, в който го

извад их от нея. Вед нага обелих презерватива и се вторачих в Саша.

Музиката от стаята на сестра ми прод ължаваше д а гърми, а аз се чувствах празен. Грабнах

бързо д рехите си от под а и започнах д а се обличам. Саша не помръд ваше.