Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
нащрек.
Когато завед охме Саша д о д ома й, род ителите й настояха татко д а се отбие у тях на кафе.
Го спожа Ясински го оглед а толкова внимателно, като че ли се готвеше д а запамети вид а му,
за д а може д а го опише на полицията. Накрая отсече:
— Вие д вамата много си приличате! Сигурно непрекъснато го чувате.
Да бе. След това майката на Саша разпита баща ми за работата му като главен архитект
на град а, което пред о стави изобилие от теми за разговор.
— Изглежд ат приятно семейство — отбеляза татко по-късно в колата. Аса. — И Саша е
много умно момиче. — Ъхъ. — Никълъс!
— По след ната д ума увисна във възд уха. Татко се втренчи в мен. — Всичко наред ли е
межд у вас д вамата? — Разбира се. — Искам д а кажа… внимаваш, нали?
Да внимавам ли?! Мозъкът ми изключи, пред и д а успея д а го спра. Това беше разговор, който не желаех д а вод я по много причини. Първо на първо, изобщо не му влизаше в работата
какво правя аз с моята приятелка. Второ на второ, на тази тема не й беше д ошло времето, но
аз не исках д а му казвам и това. Фактът, че все още не сме спали заед но, бе точно толкова наш
личен проблем, колкото и ако бяхме спали.
— Всичко е наред , татко — отговорих на глас. — Не се налага д а говорим за това.
— Не съм много сигурен — прод ължи той, като върна поглед върху пътя пред себе си. —
Но все пак смятам, че би трябвало д а говорим. Само защото не се вижд аме непрекъснато не
означава, че аз не искам д а бъд а част от твоя живот. Винаги можеш д а говориш с мен. За
всичко. Над явам се, че го знаеш.
— Благод аря! — извиках малко по-рязко от възпитаното.
Беше хубаво д а го знам, но точно сега не ми се навлизаше в тази тема. Нейтън беше
ед инственият от нас, който получаваше някаква информация по проблема, но и на него не
казвах кой знае колко. Най-многото, което знаеше, бе, че д вамата със Саша не бързаме и че
новите правила — с д рехи по желание — сработват много д обре.
— Тогава нека ти кажа все пак как стоят нещата. — Гласът на баща ми зазвуча абсурд но
д обро съвестно, сякаш се страхуваше, че ще обърка репликите си. — Повечето от млад ите
хора правят секс, без д а мислят за по след иците. Но истината е, че трябва д а се пазят и от
разните там болести, и от бременно ст, което ще рече, че и д вамата трябва д а бъд ете
отговорни към себе си. Мъжът е д лъжен д а се грижи за момичето, с което е. Дори и то д а му
каже, че взема противозачатъчни или че е в цикъл. Схвана ли? — Аз кимнах така, като че ли
животът ми зависеше от това. Цялото ми тяло ме сърбеше от неуд обство. — Не е необход имо
д а попад аш в сложна ситуация, д окато не си готов д а се справиш с нея. Което ще рече —
никога не забравяй презервативите! Ясен ли съм?
— Повече от ясен — прошепнах ед ва чуто.
В стомаха ми беше започнал д а израства гад ен бурен — о стрите му листа ме д разнеха
ад ски неприятно. Поглед нах крад ешком през прозореца на колата и с ед ва скрито облекчение
констатирах, че се намираме само на д ве пресечки от д ома.
— Окей — кимна татко. — Добре.
Никой от д вама ни не каза нищо повече, д окато не влязохме в нашата алея. Благод арих на
татко, че д ойд е на мача ми, а по сле побързах д а грабна спортния си сак от багажника на
колата.
— Мачовете ти ми липсват — отбеляза той.
Двамата стояхме д о колата и аз усещах, че онзи бурен вече е израснал д о гърлото ми и
заплашва д а ме зад уши. И на мен понякога ми липсват д о ста неща, но няма никакъв смисъл д а
говоря за тях.
— Не е нужно д а ти липсват — рекох. — Аз все още играя.
— Точно така — кимна небрежно татко. — Тук си напълно прав. — Бръкна в д жоба си и
ми под ад е д ве чисто нови петд есетачки. — Резерви за безопасен секс — отбеляза.
— Благод аря — кимнах унило и се вторачих в новите банкноти в ръцете си. По сле ги
пъхнах в зад ния си д жоб, а мислено вече казвах на Саша за тях и я чувах как възкликва
възмутено: „Не мога д а повярвам, че си го о ставил д а си мисли под обни работи!“
— Обажд ай се! — под викна баща ми, д окато се връщаше в колата. — Ще се рад ваме пак
д а ни д ойд еш на го сти!
Пак множествено число. Това ми напомни д а им се обад я вед нага, след като чуя, че са
по ставили нова балетна по становка. Как ще мога д а мигна иначе без под робно описание на
ко стюмите и състава?! Татко д ад е колата на зад на и натисна клаксона. Аз помахах със сака, а
след това занесох себе си и него в къщата и вед нага изпратих есемес на Саша.