Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

обстановката, облакъти се на масата и под пря глава в ръцете си. — Той заяви, че това било

про сто фаза, нещо като експериментално повед ение, което щяло д а премине. Аз изтъкнах, че

не е така — че винаги съм си бил такъв, откакто се помня.

— Откакто се помниш ли? — повторих аз. — Като например от шестгод ишен?

— И по-рано — кимна той. — Пред и д ори д а знам как се нарича и за какво става въпро с.

Винаги съм знаел, че в мен има нещо различно. — Кимнах окуражаващо, като си ни

пред ставих на ед инайсет как караме скейтборд ове в парка и как той вече е знаел за себе си. —

Но той отказва д а повярва. Каза, че няма д а приеме под обни д уми от шестнайсетгод ишен

хлапак и че повече не желаел д а чува и д умица по този въпро с. Каза, че когато порасна и се

изнеса, мога д а си бъд а какъвто пожелая, но сега не. В неговата къща трябвало д а се спазват

неговите правила.

— Е, може би про сто му трябва малко време — под хвърлих услужливо. — Сигурно и за

него е било голям шок.

— За теб обаче не беше — възд ъхна Нейтън. — Знаеш какъв е баща ми, Ник! Все се мисли

за слабак.

Присви очи и се заглед а невижд ащо в масата. Забелязах, че очите му са вече зачервени, и

реших, че вед нага трябва д а го измъкна оттук, пред и д а се е разревал насред мола.

— Хайд е! — Протегнах ръка през масата и го бутнах по ръката, за д а му напомня, че още

съм тук. — Да вървим у д ома!

— Ами… не знам — промърмори той и когато вд игна очи, вид ях, че вече блестят. — Не

искам д а разговарям с никого д ругиго.

— Няма д а ни притесняват — обещах му аз. — Ще бъд ем в моята стая. Хайд е! — И се

изправих.

Нейтън потри очи и бавно се изправи на крака. Почувствах се изцед ен, д окато го

наблюд авах. Искаше ми се д а кажа на баща му, че Нейтън е много д обър човек и че няма

нищо, зад ето е такъв, както и че ако някой трябва д а се променя, това е самият той. И без това

в д ома на Нейтън открай време се правят на големи мъжкари. Това на свой ред ме накара д а се

почувствам д оволен, че имам такива род ители. Ако аз, например, кажех на баща си, че съм

гей, той вероятно щеше д а изглежд а про сто още по-уплашен и д а ми д ад е още повече пари за

безопасен секс.

Чуд ех се как ли би реагирала майката на Нейтън. Тя почина от рак, когато той беше само

на о сем, а баща му никак не обичаше д а говори за нея. Сигурен съм, че на него никога не би

му хрумнало д а накара сина си д а сед не и д а заяви: „Необход имо ни е известно време, за д а се

приспо собим към този факт като семейство.“

Нейтън ме поглед на притеснено и тръгна д о мен.

— Благод аря — промърмори и се прегърби, сякаш се готвеше д а по срещне студ а навън.

— Про сто не знаех какво д а направя.

Нейтън ми беше приятел много повече от всички, които познавах. Можеше д а се обад и и

на д руги хора, но вероятно не е бил сигурен, че ще го разберат. Аз също не бях убед ен д али го

разбирам на сто процента, но бях повече от сигурен, че каквото и д а се случи, ще бъд а д о