Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

— Сексуалните очаквания са хубаво нещо — изрече жад но Нейтън. — Аз също имам

сексуални очаквания! — Прид ад е си суперсериозно изражение и д опълни мъд ро: — С

под ход ящото момче, разбира се.

По след ва д ружен смях, макар всички д а знаехме, че въпро сът е всъщно ст много

сериозен. Докато наблюд авах Саша как говори с Нейт, си д ад ох сметка, че съм много по-

зад ръстен, отколкото си мислех. Тя се д ържеше напълно естествено. Прегърна го и каза:

— Съжалявам, че ти се налага д а преживяваш такива труд но сти за нищо! — Потърка

гърба му. — Да знаеш, че онези, които имат значение за теб, накрая ще го приемат спокойно.

Даже баща ти!

По след ното ми беше д о ста труд но д а си го пред ставя. А за Нейтън сигурно е било

невъзможно. От д руга страна, може би Саша беше права. В крайна сметка нали му е казал, че

го обича?! Любовта върши странни неща с хората. Може д а те накара д а кажеш или д а

направиш неща, за които си знаеш, че по сле ще съжаляваш, но пак ги казваш или правиш.

Не похарчих парите на баща ми за безопасен секс. Сложих ги в кутията на фотоапарата,

която пък стоеше на горния рафт в гард ероба ми — заед но с кутийката презервативи, която си

бях купил в началото на лятото, когато се над явах д а го направя с Дани. Тогава д ори се

упражнявах д а си слагам, за д а не се мотая като ид иот, когато настъпи моментът. Само че

моментът не настъпи — поне не тогава.

Никога не забравих, разбира се, къд е точно са презервативите. Усещах ги във всеки миг,

който Саша прекарваше в стаята ми. Но никога не споменах за тях. Не исках тя д а си мисли, че

имам някакъв план-график. Исках д а бъд а търпеливият приятел. И през по-голямата част от

времето бях изненад ващо д обър в тази роля. Колкото повече я харесвах, толкова по-лесно

ставаше.

Беше толкова красива гола, че почти ме болеше, д окато я глед ах. Понякога се глед ах как

я д око свам — като че ли се бях отд елил от тялото си и над ничах над собственото си рамо. И

направо не можех д а повярвам, че ми е позволено д а върша такива неща с нея. Друг път се

чувствах такъв късметлия, че почти ми прилошаваше от щастие. А от време на време се чуд ех

д али всичко това не се д ължи на факта, че миговете ни насаме бяха толкова кратки — все

ед но си близнал само капка вод а, когато всъщно ст умираш от жажд а.

Вероятно не бих се побърквал толкова, ако можех д а получа повече. Но това вече не

знаех как д а го по стигна. Ежед невието поглъщаше почти цялото ми време, а онези д ни с

Нейтън направо го изцед иха. Двамата със Саша обикновено си говорехме по телефона.

Понякога успявахме и д а се вид им, но обикновено в присъствието на семействата или

приятелите ни. Ед ин път бащата на Нейтън му позволи д а вземе колата и по сле петимата

(Саша, Линд зи, Ясмин, Нейтън и аз) отид охме на боулинг. Ясмин не спираше д а говори, а