Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

поех д ълбоко д ъх и набрах телефона на род ителите й. Както винаги, вд игна го спожа Ясински

и вед нага отид е д а извика Саша. Няколко секунд и по-късно обаче тя се върна и каза:

— Ник, тя току-що била започнала д а си пише д омашните. Може ли д а ти се обад и по-

късно?

— Разбира се — отвърнах със свито сърце.

Не че бях очаквал Саша д а иска д а говори с мен, но все пак го приех като шок. Започнах

д а обяснявам, че в момента не съм си у д ома, но че тя може д а се свърже с мен по мобилния.

— Ясно — изрече майка й. — Може би по-късно ще ти се обад и.

Може би по-късно. Про сто така! Може би по-късно, а може би — не! Вие бихте ли

говорили с някой, който д ори не ви е изпратил д о вкъщи след това? Какво, по д яволите, съм

си въобразявал?!

Слязох в сутерена и казах на Кийлър, че трябва д а тръгвам.

Той се изправи, потупа ме по гърба и ме извед е от помещението.

— Тя ще почака, Ник! — рече. — Успокой се и о стани д а глед аме мача!

— Не! — Вече бях взел решение. — Трябва д а говоря с нея вед нага!

Кийлър се отпусна на стената и възд ъхна, като че ли ме смяташе за изгубена кауза.

— Човече, ти май наистина си позволил на това момиче д а ти влезе под кожата! Не го ли

разбираш? Това е прекалено! Да не би д а сте женени или какво?! Не можеш ли от време на

време д а изглед аш и ти някой мач, а?!

— Изобщо не знаеш за какво става въпро с. — Усетих, че кръвта ми започва д а кипва, а не

го исках. Знаех, че трябва д а бъд а спокоен, когато говоря със Саша. — Освен това, вече почти

не я вижд ам извън училище.

— Да бе! Я се поглед ни? Изглежд аш така, сякаш е д ошъл краят на света! Животът е

борба, Ник, обаче ти трябва д а запазиш самооблад ание!

— И защо? — скръстих ръце пред гърд и. — Защо д а запазвам самооблад ание? Според теб

най-д обре е д а не ни пука за нищо, така ли?

— Че кога съм казал, че не ми пука за нищо, а? — повиши глас и той. — Казвам го само

защото сега става въпро с за теб, а не искам д а те вижд ам в такова състояние! Откакто започна

д а се срещаш със Саша, не мога д а те позная! Като че ли си съвсем д руг човек!

— Не съм д руг човек! — запротестирах аз. — Аз съм си! Същият! — свалих ръце, сниших

глас и д опълних: — Знам, че ти не я харесваш, но аз я харесвам!

Кийлър уд ари безсилно с юмрук по стената и про съска:

— Това няма нищо общо с факта д али аз я харесвам или не! Само смятам, че ти я

харесваш малко прекалено!

Или може би про сто никак не ме бива д а се оправям в тези работи.

— Трябва д а тръгвам — казах.

— Окей — отговори Кийлър. — Ако не се получи, върни се! Или ако се получи. Все тая.

Само казвам, че можем д а поговорим, ако искаш. — Навири брад ичка и д обави с усмивка: —

Нейтън над али може д а ти бъд е полезен с нещо в тази сфера.

Благод арих му и отпраших бързо към къщата на Саша. В гърлото си усещах огромна буца.

Давах си сметка, че наистина не знам как д а се оправям с хората. Трябваше д а се извиня още