Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
тежеше, но това невинаги е д о статъчно, за д а оправи всичко.
— Обад и ми се. Ще поговорим повече. — Направи крачка към вратата, а по сле се обърна
и д око сна ръката ми толкова нежно, че изтръпнах. — Нямам пред става какво си очаквал.
Според мен най-важното бе, че сме д вамата. Заед но!
И според мен. Как изобщо можах д а забравя най-важното?!
Десет
След ващите д ве сед мици бяха неясна смесица от сериозни разговори, д ълги паузи и
целувки пред вратата на къщата й. Хокеят, училището и работата се случваха някак си межд у
д ругото. Изгубихме ед ин мач, но пък спечелихме три. Написах си съвсем сам д омашното по
право и оцелях. Не знам как точно д а опиша положението на нещата. Сякаш със Саша се
бяхме върнали в самото начало, но този път — изкупвайки лошата си карма. Ед на вечер
глед ахме телевизия с мама и сестра ми, но в мига, в който те напуснаха стаята, ние
замръзнахме по местата си — като че ли най-лошото нещо, което можеше д а ни се случи, бе
д а о станем сами.
Вероятно звучи по-зле, отколкото наистина беше. Все пак прод ължавахме д а ход им.
Прод ължавахме д а си д аваме целувки за лека нощ в края на д еня. А ед на вечер д ори
приготвихме вечеря за нейното семейство. Е, вярно, че беше само спагети и чеснови
хлебчета, но все пак беше вечеря, при това нелоша. Не че толкова се притеснявах д а о стана
насаме с нея — притесняваше ме по страд алата ми самоуверено ст. През първите няколко д ни
след онова фиаско д ори и целувките ми се струваха странни.
Нейтън забеляза, че има нещо, и попита какво става. Казах му, че сме го направили и че
сега ни се иска д а не го бяхме правили, а той не попита защо. Саша пък разказала на Линд зи
всичко, а по сле цяла сед мица Линд зи се д ържеше с мен така, като че ли съм сериен убиец. В
началото не ми стана никак приятно, че някой д руг знае, обаче Саша заяви, че трябвало д а
поговори с някого. Линд зи пък я по съветвала никога повече д а не спи с мен, а Саша
отговорила, че д ори не възнамерява. Не че аз не го знаех. Но и аз самият не исках д а го правя
повече. Исках само нещата д а се върнат на положението, на което бяха.
Татко ми каза вед нъж, че винаги, когато имам нужд а д а поговоря с мъж, мога д а му се
обад я. Пред ставете си обаче как набирам номера му и започвам д а му разказвам за фиаското
межд у Саша и мен! Гаранция, че ще си глътне езика.
Смятам, че някои неща е по-д обре д а си о станат ненаказани, защото понякога човек
про сто се уморява от много приказки. Да вземем например Нейтън. Напо след ък той беше
станал д о ста мълчалив по темата за гейовете. Баща му смяташе, че като изгаси лампите,
проблемите ще изчезнат. Ще станат невид ими. Не знам откъд е му беше хрумнала абсурд ната
ид ея, че Нейтън ще може д а крие самолично стта си още д ве год ини. В началото д вамата с
приятеля ми си говорихме често по този въпро с, за това колко е странно някой д а ти казва, че
те обича и че иска най-д оброто за теб, а по сле д а отрича същно стта ти. И след известно
време о съзнах, че въртим същия разговор отново и отново — като нашия със Саша, по повод
сексуалното ни фиаско.
— Прекалено съм млад , за д а бъд а толкова отегчен от себе си — оплака се Нейтън ед на
събота, д окато обяд вахме в мола. Остави чилито си и прокара ръка по масата. — Ето така
звучи д ушата ми, Ник. Защо изобщо прод ължаваш д а бъд еш с мен?
— Че имам ли избор?! — пошегувах се аз. А по сле, твърд о решен д а изместя уд арението
на разговора от баща му, изрекох: — Межд у д ругото, какво става с онзи Ксавие?
— Нищо о собено. Прод ължава д а си бъд е същият зад ник. И вероятно прод ължава д а си
мисли, че възд ишам по него. — Преглътна пълна лъжица чили и д обави: — Което, всъщно ст, е
вярно, обаче той е хетеро. Нали знаеш — „Кортланд : хомо сексуалисти — трима“.
— Двама — поправих го аз. — Дакота е бисексуална. — Тя и Джереми Ийстман бяха
ед инствените членове на училищния гей клуб, макар положението с го спожица Наваро —
пед агогическия съветник, д а о ставаше все още под въпро с. — Но, от д руга страна, не може
д а няма и още. Про сто не ги знаем.
— Вероятно все непод ход ящите хора — възд ъхна Нейтън, сниши глас и д обави: —
Например над али сред спортистите!
Именно към този етап от разговорите ни започваше д а не ме свърта на ед но място —
като че ли под робно стите правеха хомо сексуално стта на Нейтън прекалено реална. Улавях се