Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
— Луда работа.
— Ако Арсено се разприказва, свършено е с нас. Ще прекараме остатъка от живота си зад решетките.
— Наистина ли мислиш, че ще се огъне?
— Мисля, че е възможно. Държат го вече… колко? Цял месец.
— Обаче да отвлечеш федерален агент за размяна… – Смит потъна в мълчание.
— Хубавото е, че е толкова просто. Работата е наполовина свършена: вече го държим, а никой не знае къде е. Ще свалим някого от екипажа с пръстена и амулета на брега. Ще ги изпрати по пощата на федералните, да речем, от Ню Йорк Сити. Нашето искане е просто: освободете Арсено и му дайте еднопосочен билет до Венецуела. Когато ни се обади, ще освободим Пендъргаст. Ако не, Пендъргаст умира.
— Да го освободим? Та той видя лицата ни.
— Правилно. Затова, когато освободят Арсено, ще хвърлим федералния обратно във водата. Там, където го намерихме. – Това хрумване изпълни Филипов с чувство на удовлетворение.
— Мамка му – намръщи се Смит. – Не знам, ако убием федерален, ще ни гонят до края на земята. Този тип е от елита. Сигурно има приятели.
— Ние пък имаме пари и кораб. Ще им отнеме време, за да сглобят целия пъзел. А когато го направят, ако изобщо успеят, ние отдавна ще сме изчезнали. Ако Арсено проговори, така или иначе е свършено с нас. – Накрая добави необорим довод. – Направо е чудо, че този тип ни падна в ръцете. Ще сме пълни глупаци, ако не се възползваме от случая.
Смити поклати глава.
— Дано се получи.
— Ще се получи. Събери хората. Свиквам събрание.
19.
Филипов стоеше на предната палуба и вдишваше аромата, който се носеше откъм разперилите големи клони смърчове, които растяха по отвесните скали над и пред кораба. Беше спокойна, слънчева и студена есенна утрин. Всичко вървеше по план.
Капитанът беше открил заливчето Бейли като юноша, докато прекарваше трева от Канада в Съединените щати с една петметрова бостънска китоловна лодка. Никога не беше казвал някому за заливчето. Никога. Дори когато започна да управлява „Чарли“ от залива Фини в Нова Скотия до Фери Хед в Мейн и цяла поредица кораби за улов на омари и траулери. Мястото беше отлично за скривалище и Филипов го беше опазил за момента, когато щеше наистина да има нужда от него.
Това време беше дошло.
Заливчето Бейли беше разположено в дивия участък от бреговата линия между Кътлър и Лубек, недалеч от канадската граница. Представляваше дълбок срез в гранитната брегова линия, обграден от трите страни с високи, остри скали. Над него се извисяваха огромни смърчове, чиито рошави клони осигуряваха прикритие отгоре. В северната му част имаше отвор – скалата беше замръзнала в нещо подобно на каменна вълна, под която човек можеше напълно да скрие корабче. Малцината ловци на омари, които работеха в района, избягваха заливчето заради опасните петметрови приливи и отливи, както и назъбеното дъно, което поглъщаше техните капани и срязваше въжетата им.
Не беше шега да вкара „Мънибол“ в заливчето Бейли. Филипов го направи през нощта по време на слаб прилив, когато теченията ги нямаше и повърхността беше гладка. Нямаше как да спуснат котва: дъното щеше да я погълне със същата готовност като капаните за омари, а и нямаше достатъчно място корабът да се завърта. Вместо това Филипов беше опънал въжета от двата бряга, завързани за смърчовите стволове достатъчно хлабаво, за да позволяват на „Мънибол“ да се издига и спуска заедно е приливите и отливите.
Маневрата беше сложна и отне по-голямата част от нощта. Накрая той остана доволен от резултата. Бяха добре скрити в диво крайбрежие, където най-близкият град беше на двайсет километра от тях, а най-близката къща – на най-малко дванайсет. Брегът беше част от големия горски парцел, собственост на фабриката за хартия „Монтроуз“ в Лубек. Единствените хора, които идваха там, бяха дървосекачите, но по това време на годината не се сечеше.
На път за заливчето Бейли бяха свалили на сушата един от най-надеждните и изобретателни членове на неговия екипаж – Далка, с пръстена, амулета и пачка пари. Задачата му беше да стигне до Ню Йорк Сити и да изпрати по пощата двата предмета заедно със снимка на Пендъргаст и техните искания и указания до подразделението на ФБР в града. След това Далка щеше да потъне в мегаполиса и без да привлича внимание, да изчака резултата.
Свалиха го на пуст участък от брега и Филипов подкара „Мънибол“ на север към заливчето Бейли.