Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Приятелят още не е на поста си, но щом го заеме, ще ти дам знак с очите.
— Къде е този тайнствен кабинет?
— Там! Разгледай задното облегало на канапето на стената. Всички тези великолепно изработени цветя имат в средата една дупка, през която намиращия се отзад кабинет може да се вижда. В последния се намира едно легло, една маса и други необходими неща за този, който иска да пренощува и да гледа какво става в салона. Ще ти го покажа, щом пожелаеш.
— Твоят любовник ли е наредил да се устрои така?
— Не, разбира се не, защото не е могъл да предполага, че някога ще го употреби.
— Аз разбирам, че такава гледка ще му достави голямо удоволствие. Но какво ще прави, ако в някой момент, когато природата властно го изисква, няма да може да те притежава?
— Това е негова работа. Впрочем, той може да си отиде, ако му стане скучно, или да спи, ако се умори. Но ако ти се държиш съобразно природата си, той няма да се отегчи.
— Това ще направя, само ще бъда по-учтив.
— Никакви учтивости, моля, моля! Защото ако си учтив, прощавай, природо! Къде си видял, моля ти се, двама любещи се да спазват формите на учтивостта при пълно развихряне на любовта?
— Имаш право, сърце мое, но ще бъда нежен.
— С това съм съгласна, нежността не вреди. Но бъди, какъвто си обикновено. Твоето писмо ме зарадва, разгледал си темата като вещо лице!
Както вече споменах, моята любима беше облечена извънредно елегантно, но трябва също да добавя, че тази елегантност не нарушаваше простотата и непринудеността на нейното същество. Очебиещо намирах само, че се беше начервила, но това ми хареса, понеже си бе поставила червилото по начина на версайските дами. Прелестта на това рисуване се състои в небрежността, с която се поставя червилото върху страните. Съвсем не се иска червилото да изглежда като естествено, поставя се, за да се достави удоволствие на очите, защото последните виждат в него знак на опиянение на чувствата, който им обещава необикновени наслади и очарователни любовни лудувания.
Тя ми каза, че се е начервила така заради любопитния, защото този начин на червене му доставя голямо удоволствие.
— По този вкус — казах аз, — отгатвам, че той е французин.
При тези думи, тя ми даде знак — приятелят беше на своя пост. Комедията започна:
— Колкото повече те гледам, ангел мой, толкова повече те намирам достойна за моето обожание.
— Но уверен ли си, че не обожаваш едно жестоко божество?
— Разбира се и затова не ти отдавам жертви, за да те успокоя, а за да те разпаля. Ти ще чувствуваш през цялата нощ пламъкът на моето обожание!
— Ти няма да ме намериш нечувствителна към твоите жертви.
— Ще ги започна веднага, но мисля, че за да бъдем по-сигурни в тяхното действие, трябва първо да вечеряме, защото днес не съм сложил нищо в стомаха си, освен чаша шоколад и една салата от твърд белтък с масло от лук и оцет.
— Но, мили приятелю, каква неразумност! Ти трябва да си болен.
— Да, в този момент, но ще се чувствувам отлично, след като вместя тези яйца едно след друго в твоята любяща душа.
— Не вярвам, че за това ще ти е нужно някакво дразнещо средство.
— Кой би имал нужда при теб от такова! Но аз имам един основателен страх, и ако ми се случи, че запалката даде огън, без да последва гърмеж, то ще си пратя куршум в главата.
— Мила моя чернокоса глава, това би било естествено нещастие, но поради това човек няма нужда да изпада в отчаяние.
— Ти мислиш, че е нужно само да подновя нападението?
— Естествено!
Докато се забавлявахме с подобни почтителни разговори, масата бе наредена и ние седнахме. Тя яде за двама, а аз за четирима, понеже отличният ни апетит беше увеличен още повече от превъзходните ястия. Великолепният десерт бе поднесен в чинии от позлатено сребро, които подхождаха към четириръчните свещници на масата. Когато забеляза, че се възхищавам от тяхната красота, тя каза:
— Те са подарък от моя възлюбен.
— Един великолепен подарък. Даде ли ти към тях и чистачките?
— Не.
— По това бих искал да вярвам, че твоят приятел е големец.
— Защо?
— Големците не знаят, че свещите се чистят.