Гаснещ зрак [bg]

„Градът все едно е един преобърнат череп, купата скоро ще побере хлопащите ни същности, като множество блуждаещи мисли.“

— Милорд — каза той на Аномандър, — мисля да спра Домашните мечове тук, да лагеруваме извън градските стени. Улиците сигурно са достатъчно претъпкани.

Първият син на Тъмата сякаш помисли над предложението за миг, после кимна.

— Настани домашния персонал също така, докато уредя нещата.

— Или се появи лорд Драконъс — каза Айвис.

— Би било идеално — отвърна Аномандър. — Виждам много знамена по стените. Ясно е, че благородниците са събрали силите си.

Грип Галас се покашля и каза:

— Лейди Хиш Тула може да бъде убедителна.

Аномандър дръпна юздите, другите последваха примера му и колоната спря. Първият син на Тъмата каза:

— Капитане, възникне ли възможност, ще говоря с Драконъс. Аз съм виновен за загубата на крепостта му. — Поколеба се за миг, след което добави: — Дъщерите не са мъртви. Така съм уведомен. — Погледна Каладън Бруд, който беше вперил поглед в града напред, и продължи: — Някои решения се оказват кървави, чак до разбиването на камък. Какво ще помислят други за отломките, останали след нас? Боя се от рухването на тези слаби стени. Боя се от огъня и пушека, загърнали сградите вътре. Боя се за живота на тайстите.

— Милорд — намеси се Грип Галас, — готов сте да довлечете в краката си множество злини, на малко от които мястото им е там.

— Първи син на Тъмата — каза Аномандър. — Празна титла ли е това? Самонадеяност ли е честта на този, който я носи? А отговорностите, стари приятелю? Твърде лесно титлата приканва към безделие, или още по-лошо, към цинизма, идващ от един морален компромис. Съветници ще изтъкват необходимостта, целесъобразността, ще те подтикват към прагматичното капитулиране, което се втвърдява като мазол върху душата. — Погледна Грип Галас и Айвис видя нерешителността в Сина на Тъмата. — Толкова ли е втвърдена вече кожата ми? Виждам бъдещето новообречено, инерция, неудържима като пролетен порой.

Грип Галас се навъси.

— Милорд, тя ви отказа всякакъв избор. Все още ви отказва. Докато легионът на Урусандер се спуска към нас. Какво би трябвало да направим?

— Ето това е въпросът — отвърна Аномандър. — И все пак помисли върху следното. На мен ми е отказано да извадя оръжието си, но какво постигна тази забрана? Зачита ли Урусандер моята сдържаност? Отстъпва ли Хун Раал пред молбата на Майка Тъма за мир? Съветва ли Върховната жрица на Лиосан за ответен жест? А Отрицателите, жертви, превърнати в убийци, вече врагове на всички, които биха дръзнали да стъпят в горския им дом? Не, Грип, след като бе отказан един избор, останаха много други, сто пътя към помирението — и не беше поето по нито един.