Гравитационна дъга [bg]

— Сувенири за Пойнтсман — въздъхва Мъфидж, сваляйки хирургическите ръкавици. — Направи му още една инжекция. Може би ще е по-добре, ако спи през целия полет, а в Лондон някой ще му обясни всичко.

Мъфидж припалва мотора, прави полукръг назад, бавно връща линейката на пътя, а обширното море лежи притихнало зад гърбовете им.

А в „При Пуци“ Слотроп, свит на кравай в широко легло с колосани чаршафи до Соланж, спи и сънува „Цвьолфкиндер“ и усмихната Бианка, двамата се возят на влак, тяхното купе се превръща в стая, каквато никога не е виждал, стая в голям колкото цял град жилищен комплекс, по чиито коридори можеш да караш колело или кола като по улица: с дървета и птици чуруликащи на дърветата.

А „Соланж“, колкото и да е странно, също сънува Бианка, макар сънят й да е малко по-различен — за собствената й дъщеря Илзе, пътуваща из Зоната на дълъг товарен влак, който изглежда никога не спира. Тя не е недоволна или нещастна, нито пък търси именно баща си. Но първият сън на Лени за дъщеря й се сбъдва. Тя няма да позволи да бъде използвана. Има промяна и отпътуване: но има също и помощ, когато най-малко я очаква, от непознатите на деня, и укриване между случайностите на това произволно носещо се Смирение, което никога няма да угасне напълно, има и няколко слаби вероятности за снизхождение…

На горния етаж някой си Мьолнер с куфарче пълно с неговите вечерни съкровища — униформа на американски майор и 75 грама кокаин — обяснява на косматия американски моряк, че хер фон Гьол е много зает човек, доколкото знае понастоящем е на север по работа и не го е упълномощавал да носи никакви документи в Куксхафен, никакви уволнителни билети, никакви паспорти, абсолютно нищо. Много съжалявал. Навярно приятелят на моряка греши. Най-вероятно това е само временно забавяне. Лесноразбираемо е, че изготвянето на фалшиви документи отнема време.