Гравитационна дъга [bg]

Декорите и снимачната площадка за бъдещия филм помагат донякъде. Сградите са истински, нито една симулирана фасада. Кръчмата е заредена с истински спиртни напитки, продоволствения магазин — с истински храни. Овцете, добитъкът, конете и загоните са истински. Колибите са солидно изградени, подсигурени срещу лошо време и обитаеми. Когато фон Гьол отпътува, — ако изобщо дойде — нищо няма да се разнебити или срине. Пожелае ли някой от статистите да остане там, ще бъде добре дошъл. Много от тях искат само да отдъхнат малко в очакване на нови разселнически влакове, нови илюзии за дома им преди разрушаването му и неопределена мечта да отидат някъде. Те ще заминат. Но ще пристигнат ли други? И на какво мнение ще бъде военната администрация за една такава общност посред тяхната гарнизонна държава?

Това не е най-странното село в Зоната. Скуалидоци се бе върнал от своите скитания с истории за палестински подразделения разпръснати чак от Италия, които се заселили на изток и създали хасидски комуни1156 по примера отпреди век и половина. Съществуват бивши фирмени градчета, попаднали под нестабилното, изнервено управление на Меркурий, понастоящем обречени на една-единствена индустрия, доставка на поща на изток и обратно, за руснаците и от тях, по 100 марки на писмо. Едно Мекленбургско село е било превзето от армейски кучета, „добермани“ и „овчарки“, обучени да убиват всеки човек, освен техния дресьор. Но дресьорите вече са или мъртви или загубени. Кучетата се движели на глутници, нападали крави в полето и после завличали труповете им назад с километри, до бърлогите си. Нахлували като Рин-Тин-Тиновци1157 в продоволствени складове и отмъквали хранителни порциони, замразени кюфтета, кашони с шоколад. Всички подстъпи към този кучешки град са осеяни с трупове на селяни от околните села и ревностни социолози. Да го приближиш е невъзможно. Там отишъл един експедиционен отряд въоръжен с пушки и гранати, но кучетата се разпръснали в нощта, слаби и жилави като вълци, и никой не се решил да унищожи къщите и магазините. А и никой не желаел да превзема селото. Съответно отрядът се оттеглил. И кучетата се върнали. Не е ясно дали между тях съществуват силови линии, любов, вярност, ревност. Възможно е някой ден от Г-51158 да изпратят редовна войска. Но кучетата едва ли ще узнаят това, защото те вероятно не изпитват германския страх от обкръжение и навярно живеят изцяло в светлината на единствения, внушаван от човека рефлекс: Убий Чуждия. Като че ли те не разполагат с метод да го отличат от другите зададени величини в техния живот, да го различат от глада, жаждата или секса. Доколкото им е известно, това Убий Чуждия им е вродено. Ако някои от тях са запомнили ръчкането, шляпането, електрическите удари, навитите на руло още непрочетени вестници, ботушите и мушкането, тяхната болка сега е свързана с Чуждия, с омразния. Ако сред кучетата има отстъпници или разколници, те ще се позамислят сериозно, преди да намекнат гласно за някаква извънкучешка причина за тези внезапни пориви към убийство, които при първия полъх на Чужда миризма завладяват всички, даже и замислените еретици сред тях. Но скритом извличат от паметта си образа на този единствен посещавал ги от време на време човек, в чието присъствие те са били спокойни и предано любещи — от когото е идвала храната, гальовните милвания и почесвания, играта на „донеси пръчката“. Къде е той сега? Защо за едни той е по-различен, а за други не.