Гравитационна дъга [bg]

— Еп-па-лаа, браво, браво! Хей, като я гледам, доста е загоряла. Нали? Имаш си мъничка мулатка тук, а, мъничка мексиканка, а, душа? Ти sabe español? Ти sabe fucky-fucky?1142

— Si1143 — решила тази вечер да бъде от Леванте. — Аз испанка. Аз от Валенсия.

— Ва-лен-сия-а-а — запява майор Марви известната мелодия със същото заглавие — Сеньорита, чука-шиба, духа-духа шейсе и девет, ла-ла-ла, ла-ли-ла… — изпълнява с нея кратка полка около импозантния център на чакащата мадам.

Мануела изобщо не мисли да се присъединява. Валенсия беше един от последните градове паднали пред Франко. Тя всъщност е от Астурия, която първа бе опознала Франко и изпитала неговата жестокост две години преди началото на гражданската война за останалата Испания1144. Тя наблюдава лицето на Марви, докато той плаща на Моника, следи как майорът извършва това най-важно американско действие, заплащането, той усеща своето аз по-истински отколкото когато се празни или спи, или може би дори когато умира. Марви не е първият й американец, но вероятно почти първият. Тук в „При Пуци“ клиентелата е предимно британска. През войната — колко лагери и градове от пленяването й в ’38-а — клиентите бяха основно немци. Липсваха й интербригадистите, изолирани в студените зелени планини, които продължаваха своята партизанска война дълго след като фашистите бяха окупирали целия север, липсваха й цветята, децата, целувките и многоезичието на Барселона и Валенсия, където тя никога не бе ходила, Валенсия, тазвечерната й родина… Ya salimos de España… Pa’ luchar en otros frentes, ay, Manuela, ay, Manuela…1145

Тя окачва прилежно униформата му в шкафа и последва своя клиент в горещината, прозрачно светлата пара, стените на силно затопленото помещение неосезаеми, перести косми по краката му, огромни бутове и гръб започващ да потъмнява от влагата. Другите хора се движат, въздишат, стенат невидими сред облаци пара, тук под земята измеренията са излишни и безсъдържателни, залата може да бъде с всякакви размери, широка колкото цял град, застлана с птици, не особено послушни в двойноосова симетрия, потъмнели от стъпки жълто и синьо, единствените цветове в нейната бледа неяснота.

— А-а-х-х, мамка му, горещо — лъснал от пот, Марви се приплъзва тлъсто надолу през кахления край в ароматизираната вода. Ноктите на краката му, изрязани по войнишки квадратно, се скриват последни. — Хайде, всички в басейна, — гръмовит доволен рев, хваща Мануела за глезена и дърпа. Тъй като е падала два-три пъти на тези плочки и е виждала как извличат една нейна приятелка, Мануела изпълнява призива с грациозни движения, възсяда го с достатъчно тежък плонж, задникът й шляпва стомаха му със силно пляс, та да го заболи, както се надява тя. Но Марви само прихва отново, шумно отдаден на окръжаващата го топлина и плаваемост и звуци — анонимно ебане, сънливост, успокоение. Установява, че е придобил дебела червена ерекция и безцеремонно я напъхва в сериозното момиче полускрито в нейния облак от влажна черна испанска дантела, очите й гледат навсякъде другаде, само не и в неговите, поклаща се сред облак от пара, мечтае за родния дом.