Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Има вероятност, засега непроявена, тъй като все още не е била подложена на сериозна проверка, сред кучетата да изкристализират секти, всяка от тях около образа на техния дресьор. Всъщност дори в момента Г-5 провежда предварително проучване сред своя персонал, за да установи дали не могат да бъдат открити първите дресьори и така да бъде положено началото на кристализацията. Възможно е някоя секта да опита да защити своя дресьор от атаки на другите. Отчитайки правилните комбинации и приемлива цифра на убити дресьори, може да се окаже по-евтино кучетата да бъдат оставени да се изтребят взаимно, вместо да бъде изпращана редовна войска. Проучването е възложено, изненада!, на господин Пойнтсман, който сега е ограничен в една канцеларийка в Дванайсетия Дом, предоставена му главно от съчувствие, а цялата останала площ е превзела някаква агенция изследваща вариантите за национализиране на въгледобива и стоманодобива. Пойнтсман официално е в немилост след кастрирането на майор Марви. Клайв Мосмун и сър Маркъс Скамони седят в техния клуб, сред изхвърлени стари броеве на „Британски пластмаси“, пият любимото на рицаря „Химпорто“, кошмарна смес от хинин, телешки бульон и портвайн с няколко капки кока-кола и обелено лукче. Привидно срещата е за уточняване на плановете за Следвоенно Производство на Поливинилхлориден Шлифер, обект на всевъзможни корпоративни шеги и закачки напоследък („Представи си физиономията на някой жалък мухльо, когато целият ръкав се откъсне право от рамото му…“, „И-и-и-ли, какво ще кажете да примесим нещо, така че шлиферът направо да се разтвори от дъжда?“). Но Мосмун наистина иска да обсъждат Пойнтсман:
— Какво ще правим с Пойнтсман?
— На „Портобело Роуд“ намерих удивително прелестни ботуши — чурулика сър Маркъс, който обикновено много трудно превключва на сериозни теми. — Ще ти стоят просто изумително. Кървавочервена щавена кожа и до средата на бедрата ти. На голите ти бедра.
— Ще ги премерим — отвръща Клайв, колкото е възможно по-неопределено (макар че идеята не е лоша, напоследък нашата Скорпия е ужасно раздразнителна). — Ще ме поотпусне след този мой опит да обясня действията на Пойнтсман пред Висшите Началства.
— А-а, това е човекът с кучетата, нали? Слушайте, а мислили ли сте за санбернар? Големи, рунтави симпатяги.
— Случвало се е — Клайв все своето си знае, — но предимно мисля за Пойнтсман.
— Не ти отива, скъпа. Изобщо не ти подхожда. А той продължава, завалията.
— Сър Маркъс, — последен опит, защото обикновено грациозният рицар изисква да бъде наричан Анжелика и като че ли няма друг начин да бъде привлечено вниманието му, — ако това представление се провали, можем да очакваме национална криза. Всевъзможни политически групировки ми досаждат непрекъснато, задръстват телефона ми и пощенската кутия денонощно…
— М-м-м, ще ми се аз да ти задръстя мъжката кутийка, Клайви…