Гравитационна дъга [bg]

Е, няма значение. Не ебе очите й, нали? Във всеки случай той предпочита да не се налага да гледа лицето й, нужна му е само мургавата кожа, затворената уста и тази мила негърска покорност. Момичето ще прави каквото й заповяда, да, може да държи главата й под водата докато я удави, може да пречупи ръката й наобратно, аха, да изпотроши пръстите й като на оная путка във Франкфурт миналата седмица. Да я удря с пистолета, да я хапе докато й пусне кръв… картините се множат, яростни, по-нееротични отколкото може да си представи човек — изпълнени предимно с мушкане, удряне, проникване и тем подобни военни ценности. Което съвсем не означава, че той не изпитва простодушна наслада, както всеки друг. Или че Мануела, по някакъв атлетичен начин не изпитва удоволствие от ездата върху упорития червен прът на майор Марви, макар и сега да мисли за хиляди други неща, роклята на Сандра, която тя много иска да има, думите от разни песни, сърбежа под лявата й лопатка, високият английски войник, когото бе видяла да минава през бара по-рано вечерта, запретнатите ръкави, загорялата му ръка върху цинковия плот на масата…

Гласове сред парата. Сигнали за тревога, трополене на множество крака в бански налъми, движещи се край него силуети, замъглена сива евакуация.

— ’Кво, по дяволите? — Майор Марви тъкмо пред еякулация, объркан се надига на лакти, мига във всички посоки, със скоростно омекващ хуй.

— Хайка — прозвучава глас край него.

— Военна полиция — потреперва някой друг.

— ’Ба си майката — крещи майор Марви, току-що припомнил наличието на 75 грама кокаин в джобовете на униформата. Претърколва се тежко като морж, Мануела с приплъзване се измъква от омекващия му изнервен пенис, едва-едва възбудена, но е достатъчно професионалка и смята, че сега вече цената включва и едно символично puto и sinvergüenza1146. Дуейн Марви се изкатерва от водата, и пързаляйки се по плочките, последен връхлита в леденостудената съблекалня, където вижда, че всички останали са избягали, шкафчетата са напълно опразнени с изключение на нещо многоцветно от кадифе или друг материал — Хей, къде ми е униформата! — шляпа шумно по пода, стиснал юмруци, силно почервенял. — Ах вие, копелета гадни — после замита няколко шишета и пепелници, разбива два прозореца, връхлита в стената с някаква кичозно декоративна стойка за чадъри и малко му поолеква на душата. Над главата му и в близките стаи трополят войнишки ботуши, пищят момичета, плочата на грамофона скрибуца известно време и замлъква.