Приключенията на Казанова

„Ти желаеш, божествена, да ти отговоря да или не. Изпълнен от любов към теб, бързам да изпратя отговора си още преди обяд, за да можеш да се нахраниш напълно спокойно.

Ще прекарам новогодишната нощ с теб и те уверявам, че ще дам на приятеля ти едно представление, от което Пафос и Аматунт214 не биха се срамували. Той няма нищо да види или да чуе, което би могло да му даде да предполага, че съм посветен в тайната му, и бъди уверена, че ще играя ролята си не като дилетант, а като майстор. Ако човек е длъжен да бъде винаги роб на своя разум, ако той, доколкото зависи от него не бива да си позволи нищо, без да се ръководи от него, то аз не съм в състояние да разбера, защо трябва да се срамува да се покаже на един приятел в момента, когато е облагодетелствуван едновременно от природата и от любовта.

Но признавам, че не би постъпила добре, ако ми бе поверила тайната веднага още при първия път и че без съмнение бих отказал да ти услужа в това отношение. Не че тогава те обичах по-малко, отколкото те обичам днес, но съществуват толкова странни извратености, че може би бих си внушил, че вкусът на твоя любовник е да търси своята наслада, като гледа насладата на някоя страстна и отдаваща се безгранично на най-сладкото съединение любовна двойка. Тази мисъл би ми създала неблагоприятно мнение за теб и досадата би охладила любовта, която ми бе вдъхнала, но която все пак беше в своя зародиш. Днес, прелестна приятелко, въпросът е съвсем друг, понеже зная много добре какво съкровище притежавам в твое лице. От всичко, което ми разказа за твоя приятел, добих точна представа за неговия характер, обичам го и го считам за мой приятел. Ако теб не те възпира някакво чувство на срам да се покажеш пред него в пламенно нежно съединение с мен, защо трябва аз да се срамувам, когато, напротив, всичко може да ме прави само горд. Аз нито мога, моя богиньо, да се червя от това, че съм те завоювал, нито мога да се срамувам да покажа колко щедро природата ме е надарила с красота и сила, които ми дават толкова силни наслади и на които дължа сигурността, че обожаваната от мен жена взема участие в тях. Аз зная, че поради чувство, което се означава като естествено, но което вероятно е само продукт на цивилизацията и произхожда от младежки предразсъдъци, зная, казвам, че на повечето хора е противно да бъдат гледани в такива моменти. Извинявам от сърце всички онези, които знаят, че биха предизвикали само съжаление на зрителите, но ние знаем, че сигурно не бихме могли да предизвикаме това тъжно чувство. Всичко, което ми каза за твоя приятел, ми дава увереността, че той ще споделя нашите наслади. Но знаеш ли какво ще се случи? Огънят на нашите страсти ще запали и неговите — мъчно ми е за този отличен човек, той няма да може да се сдържа повече и ще се хвърли в краката ми да ме моли, да му отстъпя теб, която единствена можеш да успокоиш възбудата му. Какво трябва да правя, ако стане това? Да те предоставя нему? От учтивост не бих могъл да откажа, но бих си отишъл, понеже би ми било невъзможно да остана спокоен наблюдател.