Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Нека се закълнем, че ще бъде така! — предложил Абдуллах. И двамата се заклели, рибарят го измъкнал от мрежата и го запитал: — Как се казваш?
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че морското същество отговорило на рибаря Абдуллах:
— Казвам се Абдуллах! Когато дойдеш на това място, викни: „Къде си, Абдуллах, къде си, морско чедо?“ Аз за миг ще се появя. А ти как се казваш?
— И аз се казвам Абдуллах! — отговорил рибарят.
— Ето, ти си сухоземният Абдуллах, а аз — морският Абдуллах! Почакай ме, ей сега ще ти донеса подарък!
И морският Абдуллах се хвърлил в морето. Съжалил рибарят за миг, че го пуснал от мрежата, помислил си: „Откъде да знам дали ще се върне? Ако го бях задържал, щях да го показвам на хората, да събирам плата от всеки, който иска да го види, щях да го водя по къщите на големците!“ И докато се жалел, че го е пуснал, ето че морският Абдуллах се върнал, а ръцете му — пълни с корали, бисери, изумруди, рубини и какви ли не скъпоценности.
— Вземи, братко! — викнал той. — Извинявай, но нямаш кошница, за да ти я напълня! — и когато рибарят взел зарадван скъпоценностите, допълнил: — Всеки ден преди изгрев-слънце идвай на това място!
После се сбогувал и се върнал в морето. Върнал се рибарят радостен в града, вървял, що вървял, стигнал фурната на хлебаря и му казал:
— Братко, излезе ни късметът! Направи ми сметката!
— Няма нужда от сметки! — отговорил хлебарят. — Ако си уловил нещо — давай го, ако ли не — вземи си хляба и харчлъка и си върви, докато ти излезе късметът!
— Братко! — казал рибарят. — Щедростта на Аллаха ми прати късмет в ръцете, много нещо, ти казвам! На, вземи това! — подал му пълна шепа със скъпоценности — това било половината от това, което имал — и рекъл: — Дай ми сега по-дребни пари да ги харча днес, докато продам тези неща!
Хлебарят му дал всичките пари, които му били подръка, и всичкия хляб, който имал на тезгяха. После рибарят натоварил всичкия хляб на главата си и тръгнал към дома. Дал хляба на жена си и децата си, после отишъл на пазара, донесъл месо, зеленчуци и най-различни плодове. Хлебарят изоставил фурната си, останал с Абдуллах през целия ден и изпълнявал поръчките му.
— Братко, ти се измори! — казал рибарят.
— Та това е мой дълг! — възкликнал хлебарят. — Аз съм вече един от слугите ти! Твоята щедрост ме осигури до края на дните ми!
— Но ти бе щедрият, когато ми беше трудно!
Двамата седели цялата вечер на трапеза. Така станали приятели завинаги. Абдуллах разказал на жена си какво му се е случило с морския Абдуллах, а тя се зарадвала и възкликнала:
— Ти пази тайната си, за да не те усетят властниците!
— От всички може да я скрия, но от хлебаря — не! — отговорил той.
Още от вечерта той напълнил кошницата с най-различни плодове, а на сутринта тръгнал към морето при изгрев-слънце, поставил кошницата на брега и викнал:
— Къде си, Абдуллах, къде си, морско чедо?
Морският Абдуллах се появил на мига и рекъл:
— Ето ме, при тебе съм!
И излязъл на брега. Рибарят му подал плодовете, той взел кошницата, изчезнал под водата, а след известно време се показал отново, а кошницата в ръцете му била пълна с най-различни скъпоценни камъни и благородни метали. Натоварил я сухоземният Абдуллах на главата си, а когато стигнал до фурната, хлебарят му викнал:
— Господарю, опекох ти четирийсет питки и ги пратих в дома ти! Сега ти пека друг хляб, от бяло брашно! Като свърша, ще ти го донеса с месо и зеленчуци!
Абдуллах му оставил три шепи със скъпоценности. Прибрал се у дома, подбрал по един камък от всеки вид, отишъл на златарския пазар, спрял пред дюкяна на шейха на пазара и рекъл:
— Купи тези скъпоценности!
— Дай да ги видя! — рекъл шейхът. Когато Абдуллах му ги показал, той запитал: — Нещо друго за продан имаш ли?
— Ами имам вкъщи цяла кошница с такива неща!
Взел шейхът скъпоценностите и викнал на слугите си: