Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— За бога, майсторе, нямам пари! — казал Абдуллах. — Но ти ми дай хляб колкото за челядта ми! Ще ти оставя в залог мрежата си до утре!
— Нещастнико! — възкликнал хлебарят. — Тази мрежа е твоят дюкян! Ако я взема в залог, ти с какво ще ловиш риба? Кажи ми колко пити ще ти стигнат?
— За десет полусребърника! — отговорил рибарят.
Дал му хлебарят хляб за десет полусребърника, дал му и десет полусребърника на ръка и му казал:
— Вземи тези пари за трапеза! Общо ми дължиш двайсет полусребърника — утре ще ми донесеш за тях риба! Пък и да не уловиш нищо — пак ще си вземеш хляба и още десет отгоре! Ще чакам, докато ти се усмихне късметът!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ТРИЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Абдуллах отговорил на хлебаря:
— Аллах чрез мене да ти върне добрините!
Взел той хляба и десетте полусребърника, купил каквото трябва, влязъл при жена си и я намерил да успокоява плачещите от глад деца:
— Ей сега баща ви ще донесе нещо за ядене!
Извадил Абдуллах хляба и останалите неща и всички се нахранили. Разказал на жена си какво му се било случило, и тя рекла:
— Аллах е щедър!
На втория ден рибарят нарамил мрежата и си рекъл:
— Моля те, боже, дай ми и този ден да се изхраним, пък и да се покажа с чисто лице пред хлебаря!
Отишъл при морето и пак до края на деня нищичко не уловил. Върнал се, но улицата за дома му минавала край фурната. „Ще прибягам оттук бързичко и хлебарят няма да ме забележи!“, помислил си Абдуллах. Забързал засрамено, дано да не го забележи хлебарят, но пекарят вдигнал глава и викнал:
— Ей, рибарю! Ела да си вземеш хляба и полусребърниците — май ги забрави, а?
— Не съм ги забравил! — казал рибарят. — Но ме е срам от тебе, че и днес не съм уловил нито една риба!
— А защо ще те е срам! Нали ти казах: не бързай и благината сама ще дотича при тебе!
Дал му пак хляб и десет полусребърника, рибарят отнесъл всичко на жена си, разказал й за станалото, а тя пак рекла:
— Аллах е щедър! Ако е пожелал, ще ти даде достатъчно улов, за да изплатиш всичко, както се полага!
Така продължило четирийсет дни. Всеки ден рибарят стоял край морето от изгрев до залез-слънце и се връщал с празни ръце, после вземал хляб и малко пари от хлебаря. И когато рибарят му казвал: „Братко, направи ми сметката!“, той му отговарял: „Ще я направя, когато ти излезе късметът!“ Рибарят си отивал благодарен. На четирийсет и първия ден той казал на жена си:
— Ще ми се да разкъсам тази мрежа, да се отърва от този живот! Не ми идва вече препитание от морето! Докога все така? За бога, топя се от срам пред хлебаря! Докога ще вземам все назаем от него?
— Хвала на Аллах, чието сърце се смилява и ти праща храна! — казала тя. — Какво не ти харесва в това?
— Събра ни се доста голяма сума пари, хлебарят един ден ще си поиска дълга! — възкликнал Абдуллах. — Как ще му я върна? Дори не желае да ми каже колко точно дължа, все ми повтаря: „Когато ти излезе късметът!“
— Аллах е щедър! — рекла отново жена му.
— Така да е… — съгласил се той, нарамил мрежата и тръгнал към морето, като се молел на глас: „Боже, дари ме поне с една риба, за да я подаря на хлебаря!“
Хвърлил мрежата, задърпал и усетил, че е тежка. Продължил да тегли, много се изморил, кръв потекла от ожуленото му рамо, а когато я издърпал, видял в нея човешко същество. Помислил, че е някой ифрит. Избягал Абдуллах, завикал:
— Милост, милост, о, ифрит!
А съществото завикало от мрежата:
— Ела, рибарю, не бягай от мене! И аз съм човек, също като тебе! Освободи ме от тази мрежа и аз ще те възнаградя!
Поуспокоило се сърцето на рибаря, той се върнал и запитал:
— А ти не си ли от джиновете?
— Не! — отговорило съществото. — Човек съм, мюсюлманин!
— А кой те е хвърлил в морето? — запитал рибарят.
— Аз съм от синовете на морето! Като се разхождах, попаднах в мрежата ти! Ние сме същества, подчинени на божиите повели, и ни е мъчно за създанията на всевишния Аллах. Ако не беше така, щях да разкъсам мрежата ти. Но се подчиних на това, което ми е предопределил Всевишният. Нали ще ме пуснеш на свобода пред лицето на Аллах? Нека се договорим да бъдеш мой господар! Всеки ден ще идвам при тебе на това място! Ти ще идваш също и ще ми носиш дар от плодовете на сушата — вие имате грозде, смокини, дини, праскови, нарове и какви ли не други неща! Всичко, което ми донесеш, ще ти бъде заплатено! Ние имаме корали, бисери, хризолити, изумруди, рубини и други скъпоценни камъни! Ще пълня с морски скъпоценности кошницата, с която ти ще ми носиш плодове! Какво ще кажеш на това, братко?