Приключенията на Казанова

Когато почувствувах, че не съм повече в състояние да се противопоставя на желанието си да се запозная отблизо с теб, разбрах, че можех да постигна целта си само като се открия на приятеля си, а и не се съмнявах нито миг в неговата любезна помощ. Той доби за твоя характер положително мнение, когато прочете първото ти писмо — от една страна, защото за първата ни среща избра стаята за разговори, от друга страна, защото предпочете неговото казино в Мурано пред твоето. Но той ме помоли да му позволя да присъствува на първото ни събиране, и то в един малък кабинет, едно истинско скривалище, откъдето човек може, без сам да бъде видян, да наблюдава всичко, което става в салона, и да чуе всичко, което се говори. Ти не си виждал още този кабинет, тъй като е невъзможно да се отгатне съществуването му, но ще го видиш вечерта срещу Нова година.

Кажи ми, мое сърце, можех ли да откажа това странно желание на човека, който е бил толкова услужлив към мен? Съгласих се с молбата му и беше съвсем естествено, че трябваше да се скрие от теб. Сега знаеш, че моят приятел беше свидетел на всичко, което направихме и си казахме през нашата първа любовна нощ. Но това да не ти е неприятно, тъй като ти си му харесал във всичко, твоето държане, както и хубавите забележки, с които ме развеселяваше. Когато разговорът дойде до него, аз доста се страхувах, да не би да кажеш нещо, което да не е твърде ласкателно за него, за щастие, той можа да чуе само ласкателни неща. С това, мое сърце, ти изповядах искрено цялата си измяна, но като влюбен и умен мъж ти ще ми простиш, още повече че не си имал никаква вреда от това. Моят приятел е извънредно любопитен да узнае кой си. Но слушай, в онази нощ ти беше непринуден и съвсем любезен, би ли бил също такъв ако знаеше, че присъствува и свидетел? Това е невероятно и ако те бях посветила, ти би отказал и с право.