Каменният кръг [bg]

И сякаш в отговор на въпроса ми, робът внезапно се изтръгна от ръката ми и нададе пронизителен писък, после се сви на кълбо. Свиваше се и се изпъваше като йо-йо, стигна до стената и започна да си удря главата в нея, като още крещеше. После, така внезапно, както бе започнал, пристъпът отмина и младият мъж се отпусна на сламеника, дишайки тежко и потънал в пот.

— Боже Господи! Какво беше това?

— Червей лоа лоа — каза Гейли, развеселена от реакцията ми. — Живеят в очните ябълки, точно под повърхността им. Кръстосват напред-назад, от едното око до другото, и когато минават над носа, било доста болезнено. — Тя кимна към роба, който още трепереше леко на сламеника.

— Тъмнината им пречи да се движат толкова много — обясни тя. — Онзи от Андрос, който ми каза за тях, рече, че трябва да ги хванеш, когато точно влизат в окото, защото тогава са под повърхността и можеш да ги вдигнеш с голяма игла за кърпене. Ако изчакаш, влизат по-дълбоко и не можеш да ги измъкнеш. — Тя се обърна към кухнята и извика да донесат светлина.

— Ето, донесох ти игла, за всеки случай. — Тя бръкна в торбичката на кръста си и извади парче плат, в което беше забита триинчова стоманена игла. Подаде ми я услужливо.

— Ти откачи ли? — втренчих се ужасена в нея.

— Не. Нали каза, че си добър лечител?

— Да, но… — Погледнах към роба с колебание, после взех свещта, която една от слугините държеше.

— Дай ми малко бренди и малък остър нож. Потопи ножа — и иглата — в брендито, после задръж върха за миг в пламък. Нека изстине, но не го докосвай. — Докато говорех, леко дръпнах нагоре единия клепач. Окото беше странно неправилно, покрит с петна кафяв ирис върху кървясала жълта склера. Търсех внимателно, като приближих пламъка, за да свия зеницата, после го отдръпнах, но не видях нищо.

Опитах с другото око и едва не изпуснах свещта. Наистина имаше малко прозрачно влакно, което се движеше под конюнктивата. Задавих се леко при тази гледка, но се овладях и посегнах към дезинфекцирания нож, като още държах клепача.

— Дръж го за раменете — казах на Гейли. — Не му позволявай да се движи, иначе може да го ослепя.

Дори мисълта за такава операция беше ужасяваща, но се оказа изненадващо проста за изпълнение. Направих един бърз малък разрез във вътрешния ъгъл на конюнктивата, вдигнах я леко с върха на иглата, докато червеят мине лениво по открития участък, и плъзнах иглата под него. А после го извадих.

Изхвърлих го настрани с тръпка на отвращение. Той се удари в стената с тихо пльок и изчезна в сенките под сиренето.

Нямаше кръв; сред кратък вътрешен дебат реших да оставя на сълзите на мъжа да промият разреза. Трябваше да се изцели сам; нямах фини конци и раната беше достатъчно малка, за да не се нуждае от шев.

Сложих чисто парченце плат върху затвореното око и направих превръзка около главата. После се облегнах назад, много доволна от първия си набег в тропическата медицина.