![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Достатъчно, Еркюл; можеш да се връщаш на работа. — Гейлис взе звънчето и звънна леко, веднъж. Без да каже и дума, гигантът се обърна и се заклатушка от верандата.
— Не се страхувам от робите — обясни тя. — Те се страхуват от мен, защото ме мислят за вещица. Много смешно, като се замисли човек, нали? — Очите ѝ заблестяха сред гънките тлъстина.
— Гейли… този мъж… — поколебах се, чувствах се странно да задавам такъв въпрос. — Не е… зомби, нали?
Тя се засмя с удоволствие и чак плесна с ръце.
— Господи, зомби ли? Боже, Клеър! — Направо се заливаше от смях и цялото ѝ лице порозовя. — Е, наистина не е много умен — каза накрая, като се задъхваше и хриптеше. — Но не е и мъртъв! — И продължи да се кикоти.
Джейми ме погледна объркан.
— Зомби?
— Няма значение — казах аз, лицето ми беше розово почти колкото на Гейли. — Колко роби имаш тук? — попитах, за да сменя темата.
— Хе-хе — започна да се укротява тя. — Ох, към сто, сто и нещо. Плантацията не е много голяма. Само триста акра тръстика и малко кафе по горните склонове.
Тя извади дантелена кърпичка от джоба си и попи влажното си лице, подсмърчайки. Усещах напрежението на Джейми. Бях сигурна, че и той като мен е сигурен, че Гейли знае нещо за Иън Мъри — ако не друго, поне не се изненада от появата ни. Някой ѝ беше казал за нас и този някой можеше да е само Иън.
Мисълта да заплаши жена, за да измъкне информация, не беше присъща на Джейми, но на мен не ми пречеше. За нещастие присъствието на двата стълба на Херкулес бяха сложили край на тази мисловна посока. Следващата ми най-добра идея беше да претърся къщата и околността за някаква следа от момчето. Триста акра бяха доста, но ако Иън беше в имота, вероятно бе близо до сградите или в тях — къщата, захарната рафинерия или жилищата на робите.
Когато се откъснах от мислите си, осъзнах, че Гейли ме пита нещо.
— Какво?
— Казах — повтори тя търпеливо, — че ти имаше голям талант на лечителка, когато беше в Шотландия. Сигурно сега знаеш дори повече?
— Предполагам. — Погледнах я предпазливо. Дали питаше за себе си? Не беше здрава; само един поглед към петната по лицето ѝ и тъмните кръгове под очите беше достатъчен. Но дали се чувстваше зле?
— Не за мен — каза, като видя погледа ми. — Поне в момента. Двама роби се разболяха. Може би ще си така добра да ги прегледаш?
Погледнах към Джейми, който ми кимна едва забележимо. Това беше шанс да влезем в жилищата на робите и да потърсим Иън.
— Видях на идване, че имате проблеми с пресата — каза той и внезапно стана. Кимна хладно на Гейли. — Може би ще ида да погледна, докато с жена ми се грижите за болните. — Без да изчака отговор, той свали палтото си и го закачи на куката до вратата. Излезе на верандата, навивайки ръкавите на ризата си. Слънцето блестеше в косата му.
— Сръчен е, нали? — каза развеселена Гейли. — Моят съпруг Барнабас беше такъв… не можеше да откъсне ръце от всякакви машинарии. И от робини — добави. — Ела, болните са отзад в кухнята.
Кухнята беше в отделна малка сграда, свързана с къщата от покрит с цъфнал жасмин проход. Докато вървяхме през него, сякаш се носехме през облак от парфюм, обградени от жуженето на пчели, което беше така силно, че го усещах чак с кожата си. Като ниско вибриране на гайда.
— Жилила ли те е пчела? — Гейли махна небрежно срещу едно ниско прелитащо мъхесто телце и го запрати настрани.
— Понякога.
— Мен също. И всеки път получавам само червена пъпчица. Но пчела ужили една от робините в кухнята миналата пролет и нещастницата се поду като жаба и умря пред очите ми! — Погледна ме комично ококорена. — Направи чудеса за репутацията ми, казвам ти. Останалите роби взеха да разправят, че съм омагьосала момичето; била съм ѝ направила заклинание, задето изгорила един кекс. Оттогава рядко загарят манджи. — Тя клатеше глава и прогони друга пчела.
Макар и ужасена от безчувствеността ѝ, донякъде бях облекчена от тази история. Вероятно другите клюки, които бяхме чули на бала на губернатора, също имаха подобно просто обяснение.
Спрях и се загледах през дантелените листа на жасмина към полето със захарна тръстика. Джейми беше на полянката до пресата и се взираше в гигантските дървени греди на машината, докато един мъж, вероятно управителят, му сочеше и обясняваше нещо. Тогава Джейми отвърна и направи жест, а управителят кимна и размаха ръце. Ако не откриех следа от Иън в кухнята, може би Джейми щеше да научи нещо от надзирателя. Въпреки думите на Гейли всичките ми инстинкти настояваха, че момчето е тук… някъде.