![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре — казах и отметнах косата си. — Къде е другият?
Следващият пациент беше в барака извън кухнята, мъртъв. Клекнах до тялото на мъж на средна възраст с прошарена коса и се изпълних едновременно с жалост и с гняв.
Причината за смъртта му беше повече от очевидна: заклещена херния. Топка усукани забрали черва се подаваха встрани от корема му, а разширената кожа над нея вече позеленяваше, макар че самото тяло беше още топло. Широките черти бяха застинали в израз на агония, а крайниците още бяха разкривени и даваха доста точно описание на смъртта му.
— Защо си чакала? — изправих се и се обърнах гневно към Гейли. — За бога, държа ме да пием чай и да говорим, докато се е случвало това? Умрял е преди по-малко от час, но сигурно се е мъчил дълго — с дни! Защо не ме доведе веднага при него?
— Тази сутрин изглеждаше вече пътник — каза тя невъзмутимо. Сви рамене. — Виждала съм го и преди; не мислех, че можеш да направиш нещо. Нямаше смисъл да се бърза.
Преглътнах по-нататъшните си обвинения. Тя беше права; можех да го оперирам, ако бях дошла по-рано, но шансовете да му помогна бяха почти несъществуващи. Можех да се справя с хернията, дори при тези трудни условия; все пак трябваше само да се набута пак издутината навътре и да се съберат разкъсаните тъкани на коремния мускул с шевове; опасна беше инфекцията. Но след като изскочилото черво се беше усукало така, че бе прекъснало кръвоснабдяването и съдържанието в него беше започнало да гние, мъжът беше обречен.
Но да го оставя да умре в тази задушна барака, сам… е, може би нямаше да сметне присъствието на една бяла жена за много успокояващо. Все пак изпитах ужасно усещане за провал; както винаги в присъствието на смъртта. Избърсах бавно ръце в напоена с бренди кърпа и опитах да се овладея.
Един спасен, един изгубен… а Иън още не беше намерен.
— Тъй като вече съм тук, може да погледна и другите ти роби — предложих аз. — Превантивно.
— О, те са си добре. — Гейли махна небрежно с ръка. — Все пак, ако искаш, моля. Но по-късно. Този следобед очаквам посетител и трябва да поговоря още малко с теб преди това. Ела в къщата — някой ще се погрижи за това. — Тя кимна към „това“ — разкривеното тяло на мъртвия роб. Хвана ме под ръка и ме изведе от бараката към кухнята, като ме буташе с тежестта си.
В кухнята се откачих от нея и посочих към бременната робиня, която беше коленичила и търкаше плочите на огнището.
— Ти върви; искам да прегледам набързо това момиче. Не ми изглежда добре… нали не искаш да пометне.
Гейли ме погледна странно, после сви рамене.
— Тя вече роди два пъти без проблеми, но ти си лекарят. Щом това те забавлява — давай. Само че не се бави много; свещеникът каза, че ще дойде в четири.
Престорих се, че преглеждам изумената жена, докато Гейли се отдалечи по прохода.
— Виж, търся едно младо бяло момче на име Иън; аз съм леля му. Знаеш ли къде е?
Момичето — едва ли имаше повече от седемнайсет-осемнайсет години — изглеждаше стреснато. Примигна и погледна към една от по-възрастните жени, която бе приключила работата си и идваше да види какво става.
— Не, мадам — каза по-възрастната, като клатеше глава. — Няма бели момчета тук. Никакви.
— Не, мадам — послушно повтори момичето. — Не знаем нищо за момчето ви. — Но не това щеше да ми каже и не искаше да срещне погледа ми.
Към по-възрастната жена се присъединиха други две робини, като подкрепление. Бях обградена от истинска стена от мълчание и не можех да проникна през нея. В същото време усещах някакво течение сред тези жени — нещо като взаимно предупреждение; тревога и потайност. Може би беше просто естествена реакция на внезапната поява на бяла непозната в света им… или пък нещо друго.
Не можех да се бавя повече; Гейли щеше да дойде да ме търси. Порових бързо в джоба си и извадих сребърен флорин, който притиснах в ръката на момичето.
— Ако видиш Иън, кажи му, че чичо му е тук и го търси. — Не изчаках отговор, обърнах се и излязох бързо от кухнята.
Погледнах към захарната рафинерия, докато минавах по прохода. Нямаше хора около пресата, волът пасеше кротко сред високата трева в края на полянката. Нямаше следа от Джейми или от управителя. Дали се беше върнал в къщата?
Минах през френските прозорци в салона и спрях рязко. Гейли седеше в плетения си стол, преметнала палтото на Джейми на ръката си, а снимките на Бриана бяха пръснати в скута ѝ. Чу ме и вдигна поглед, една светла вежда се изви над отровна усмивка.
— Какво хубаво момиче. Как се казва?