![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Пъхна кутията в ръцете ми и се надигна тежко и със сумтене.
Видях, че това е китайска кутия от съединени парчета; доста простичка, с малък плъзгащ се панел, който отключваше главния капак. Проблемът беше, че този панел се беше издул и заклещил в жлеба си.
— На лош късмет е да я счупиш — отбеляза Гейли, докато гледаше опитите ми. — Иначе щях да я разбия и да се приключва. Ето, това може да помогне. — Извади малко седефено ножче за писма от роклята си и ми го подаде, после отиде до перваза на прозореца и разклати едно от сребърните си звънчета.
Натиснах внимателно с острието на ножа. Усетих как се опря в дървото и разклатих леко. Малко по малко правоъгълното парченце дърво излезе от мястото си, докато вече го държах с палец и показалец и успях да го издърпам.
— Ето. — Подадох ѝ кутията с известна неохота. Беше тежка и в нея определено подрънкваше нещо метално.
— Благодаря. — Когато я взе, черната прислужница влезе през другата врата. Гейли се обърна към нея да поеме поднос с пресни сладкиши, и видях как плъзна кутията между диплите на роклята си, за да я скрие.
— Много приказват — намръщи се тя към гърба на момичето, което излизаше от стаята. — Това е една от трудностите при робите; не можеш да опазиш никакви тайни. — Сложи кутията на масата, натисна капака и той се отвори назад с рязко изскърцване.
Посегна в кутията и извади нещо в шепата си. Усмихна ми се дяволито, после каза:
— Малкият Джаки Хорнър седнал в ъгъла да си хапне коледен пай. Пъхнал палец и извадил слива — отвори ръка с апломб и възкликна: — Какво добро момиче съм!
Очаквах ги, разбира се, но не ми беше трудно да добия впечатлено изражение. На живо скъпоценните камъни винаги са по-ефектни и по-смайващи от описанието им. Шест-седем от тях бляскаха в дланта ѝ, като пламъци и лед, като сиянието на синя вода на слънцето. Имаше и един голям златен камък като око на промъкващ се тигър.
Без да се усетя, се приближих да ги огледам.
— Доста са големи. — Джейми ги беше описал с типичната за шотландците склонност към омаловажаване. Е, бяха по-малки от кутия за хляб все пак.
— Първо ги взех заради парите — казваше Гейли, като потупваше камъните очарована. — Защото се носят по-лесно от голям товар злато или сребро; тогава не знаех за какво друго могат да се използват.
— За какво, като бхасмас ли? — Мисълта да изгоря някое от тези сияещи неща ми се струваше кощунствена.
— О, не, не тези. — Затвори ръка над камъните, пъхна ги в джоба си и бръкна в кутията за още. Към джоба ѝ потече течен огън и тя го потупа с удоволствие. — Не, имам много по-малки камъни за това. Тези са за нещо друго.
Огледа ме замислено, после кимна към вратата в края на стаята.
— Ела с мен в работната ми стая. Имам някои неща, които може да те заинтригуват.
„Заинтригуват“ беше меко казано.
Стаята беше дълга, изпълнена със светлина и имаше дълъг тезгях от едната страна. Връзки сушащи се билки висяха от тавана и лежаха по застлани с кърпи лавици по вътрешната стена. Скринове и шкафове покриваха останалата част от стената, а в края на стаята имаше малка остъклена лавица за книги.
Изпитах нещо като дежа вю; след миг се сетих, че просто ми напомня за работната ѝ стая в Крейнсмюир, в къщата на първия ѝ съпруг — не, втория, поправих се, като си спомних пламтящото тяло на Грег Едгарс.
— Колко пъти си се омъжвала? — попитах с любопитство. Тя беше започнала да трупа състоянието си благодарение на втория си съпруг, бирника на окръга, в който живееха, като подправяше подписа му, за да отклонява пари за себе си, а после го уби. След като този метод се бе оказал успешен, сигурно беше опитала отново; тя бе човек на навика.
Спря за миг, за да преброи.
— А, май че пет. Откакто дойдох тук — каза небрежно.
— Пет? — попитах немощно. Явно не беше просто навик, а пристрастяване.
— Тропиците са много нездравословна среда за англичаните — каза тя и ми се усмихна лукаво. — Трески, язви, гноясали стомаси; и най-малкото нещо може да ги очисти. — Явно се грижеше за устната си хигиена; зъбите ѝ още бяха много хубави.