Каменният кръг [bg]

— Исмаил ли? — Облизах сухите си устни. — Той с това име ли дойде?

— О, не. Имаше някакво езическо име от шест срички и мъжът, който ми го продаде, го наричаше Джими — те наричат всички черни Джими. Аз го кръстих Исмаил заради историята, която продавачът ми разказа за него.

Исмаил бил отведен от Златния бряг в Африка заедно с още шестстотин роби от селата на Нигерия и Гана, наблъскани между палубите на робския кораб „Персефона“, който пътувал за Антигуа. Като минавали през прохода Кайкос, се извила вихрушка и корабът се отклонил към Хогсти Рийф, близо до Грейт Инагуа. Разбил се и екипажът едва се спасил с лодките.

А робите, оковани и безпомощни между палубите, се издавили. Всички освен един човек, който по-рано бил изваден от трюма, за да помага в кухнята, защото юнгите умрели от едра шарка по пътя. Този мъж бил изоставен от екипажа, но въпреки това оцелял при корабокрушението, защото се хванал за едно буре с алкохол и доплавал до брега на Грейт Инагуа след два дни.

Рибарите, които го открили, били по-заинтригувани от спасителното му средство, отколкото от него самия. Като отворили бурето обаче, с ужас открили вътре тялото на мъж, което било идеално запазено от алкохола.

— Чудя се дали все пак са изпили ментата — промърморих аз, като си спомних думите на господин Овърхолт за афинитета на моряците към алкохолни напитки.

— Вероятно — каза Гейли, леко подразнена от прекъсването. — Така или иначе, когато чух за това, веднага го нарекох Исмаил. Заради плаващия ковчег, нали се сещаш?

— Много умно — поздравих я аз. — А… разбрали ли са кой е човекът в бурето?

— Едва ли. — Тя сви безгрижно рамене. Дадоха го на губернатора на Ямайка, който наредил да го сложат в стъклен ковчег, пълен с алкохол, като чудат експонат.

— Какво? — попитах смаяно.

— Е, не точно самият човек, ами някакъв странен мъх, който бил пораснал по него — обясни Гейли. — Губернаторът си падаше по такива неща. Старият губернатор, де. Чух, че вече имало нов.

— Да — отвърнах с леко безпокойство. Помислих си, че вероятно предишният губернатор трябва да бъде наречен интересен експонат, а не мъртвият.

Тя беше с гръб към мен, дърпаше чекмеджетата и ровеше из тях. Поех дълбоко дъх с надеждата да прозвуча небрежно.

— Този Исмаил изглежда интересен човек, още ли е при теб?

— Не — рече с безразличие. — Черното копеле избяга. Той ми направи отровата за зомбита обаче. Не искаше да ми каже как, каквото и да му причинявах — добави тя със сумтящ неприятен смях и аз внезапно си спомних белезите по гърба на Исмаил. — Каза, че не подобавало жени да правят лекарства, само мъже можели да го правят. Или много стари жени, след като им спре кървенето. Ха!

Изсумтя и посегна към джоба си. Извади шепа камъни.

— Както и да е, доведох те, за да ти покажа нещо.

Тя внимателно сложи пет камъка в груб кръг на плота. После свали от рафта дебела, подвързана с протрита кожа книга.

— Четеш ли немски? — попита ме, като я отвори внимателно.