Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Албъ’т, ти каза само веднъж.
— Слушай, Ракетче, ако те арестуват…
— Не искам да мисля за това.
— Ухааа — възклицава Шърли.
— Хареса ли ти? Ето, още съвсем малко.
— Какво си направил?
— Нищо. Исках да говоря с някой от онази ГИОП1140. Да разбера какво става. Трябваше само да поговорим, нали разбираш, неофициално, тази вечер в диспансера. На неутрална територия. Но вместо това се появи Човекът. А сега и онези двамата цивилни мизерници.
— Ти да не си шпионин или какво?
— Ще ми се да бях такъв. Егати! Не трябваше да се забърквам.
— Мдаа, напечено положение. — И матросът Бодайн все тъй кара умислен, чутото явно не му харесва, трогва се. — Слушай — продължава той след малко, — ако, хмм, те заловят, аз бих могъл да пиша на майка ти или на някой друг.
— На майка ми… — Втренчен остър поглед. — Не, не, не…
— Е, тогава на някой друг.
— Не мога да се сетя за никого.
— И тебе си те бива, Ракетчик…
„При Пуци“ е разпростряна на обширна площ полуукрепена голяма къща от миналия век, разположена встрани от пътя за Дорум и в посока към морето, надолу по пясъчни следи от колела, между които е избуяла тръстика и жилава лаймска трева. Сградата е кацнала като сал на гребена на гигантска дюна (издигащ се нагоре от брега, чийто наклон е толкова незабележим, че преминава във вода съвсем неочаквано), безметежна, избледняла от солта, разпростряна с километри навътре в Северно море като облаци тук-там по-сребристи издължени клетъчни или кожни форми, тънки като лигнин, притихнали под луната, устремени към Хелголанд.
Къщата изобщо не е била реквизирана. Никой не е виждал собственика й, нито знае дали „Пуци“ действително съществува. Бодайн вкарва камиона право в бившата конюшня и всички слизат, Шърли крещи ура на лунната светлина, Криптон мънка егати, егати през големи хапки от примамката за жени. На влизане свинският костюм предизвиква караница и охраната на входа започва да настоява за парола, но Слотроп показва белия пластмасов шахматен кон и ги пускат. Вътре се озовават в ярко осветена и оживена комбинация от бар, кабаре, опиумна пушалня, казино и публичен дом, всички стаи са препълнени с войници, моряци, жени, мошеници, късметлии, неудачници, фокусници, наркодилъри, воайори, наркомани, хомосексуалисти, фетишисти, шпиони и просто хора търсещи компания, всички говорят едновременно, пеят или вдигат врява с шумово ниво, което безмълвните стени на къщата изолират напълно от външния свят. Фино завихреният лъх на пропилите изцяло къщата парфюми, алкохолни пари, дим и пот е почти недоловим и невидим. Това е свободно витаещо честване и никому дори не е хрумвало да го напуска или прекъсва: победно празненство толкова дълговременно и постоянно, тъй лесно събиращо заедно новодошли и редовни посетители, че кой би могъл да каже със сигурност в чест на каква победа? в каква война?
Скачачът го няма и при наслуки извършените от Слотроп подпитвания става ясно, че ще дойде по-късно, ако изобщо дойде. Това случайно е точната дата за доставката, която бяха уговорили по време на плаването им с госпожа Гнаб към Щралзунд. И тъкмо тази вечер, след цяла седмица отсъствие на интерес към него, полицията решава да навести Слотроп. О, да, наистина да, ННННННН Добър Вечер Тайрън Слотроп Очаквахме Ви. Тук Сме Разбира Се. Не Сте Мислели, Че Сме Се Изпарили, Не, Не, Тайрън Ако Ще Бъдете Толкова Глупав, Ние Ще Ви Нараним, Отново Ще Ви Нараним И Отново И Отново Да Тайрън Вие Сте Толкова Непоправим Толкова Глупав И Обречен. Наистина Ли Сте Разчитали Да Намерите Нещо? Ами Ако Онова, Което Търсите Е Смъртта Тайрън? Ами Ако Ние Не Желаем Вие Да Намирате Каквото И Да Е? Ако Не Искаме Да Ви Демобилизираме, Вие Ще Просто Ще Продължавате Все Така Безкрайно Да Обикаляте Нали? Може Би Искаме Вие Само Да Продължавате По Същия Начин. Вие не знаете Тайрън Нали? Защо Смятате, Че Можете Да Играете Тази Игра Не По-Зле От Нас? Не Можете. Мислите, Че Сте Добър Играч, Но В Действителност Сте Боклук И Всички Знаем Това. Записано Е В Досието Ви. (Смях. Бръмчене. Тананикане.) Бодайн го открива седнал в една от гардеробните, дъвчещ кадифеното ухо на маската си.
— Изглеждаш зле, Ракетче. Това е Соланж, масажистка. — Тя се усмихва скептично, като дете заведено на гости на странното прасе в неговата пещера.
— Извинявайте. Извинявайте.
1140
Група за Извънредни Операции с Проектили (Ракети). — Б.пр.