Гравитационна дъга [bg]

— Барикада? Ах, мамицата му! — Бодайн включва на задна, фургонът силно се разклаща и от рафтовете хвърчат предназначените за войници всевъзможни бонбони. Шърли се олюлява и залита напред, Криптон опитва да я задържи отзад, Слотроп се накланя да вземе пистолета от таблото, а когато успява да се обърне към прозореца, установява, че момичето е проснато върху облегалото на предната седалка — Сега пък къде е първа скорост, да го еба? ’Ква е тая червенокръстка скоростна кутия, долар ли трябва да пуснеш в нея, за да превключиш на скорост, а Шърли?

— О, божичко — Шърли се провира отпред между тях, сграбчва скоростния лост — ето тъй, мухльо такъв! — Изстрели отзад.

— Благодаря — отзовава се Бодайн и потеглят отново с вонящо-димен скърцащ писък и оставени зад тях парченца гума на пътя.

— Много си готин, Ракетчик, егати — полегналият на задната седалка Криптон с усмивка протяга към Шърли глезена си, върху който с лепенка е закрепено шишенце с кокаин.

— Не може да бъде.

— Не, благодаря — казва Шърли. — Наистина не желая да опитвам.

— Хайде де… ухааа…

— Онези „кокичета“ там, американци ли бяха? — Слотроп примижава към светлината на уличната лампа отпред. — Какво правят американски войници в британския сектор, имаш ли представа?

— Може би не са американски войници, — предполага Бодайн, — а просто Брегови Патрул. И стига вече. Хайде да не ставаме по-големи параноици, отколкото е нужно…

— Слушай, глей с’а, пъхам малко тука (смръкване) и нищо ми нема, не ми излизат кучешки зъби (смръкване) или нещо друго, абсолютно нищо…

— Ами, просто не знам — Шърли коленичи с лице назад, долепила гърди на облегалката, една голяма гладка ръка на селско момиче върху рамото на Слотроп за опора.

— Кажи валута ли е или наркотици или нещо друго? — подхваща Бодайн. — Просто искам да знам какво да очаквам, ’щото ако полицията…

— Само за мен се отнася, доколкото ми е известно. Няма никаква връзка с вашата търговия, това е съвсем друго упражнение.

— Тя е розата от ничияяяя земяяяя — придумва Албърт Криптон с песен.

— Защо ти е да ходиш в „При Пуци“?

— Трябва да се видя с онзи Скачач.

— Нямах представа, че той ще идва тук.

— Защо всеки срещнат ми повтаря това?

— Бнимабай са, — в момента Шърли говори с една запушена ноздра, — не сла’й толкоба ного, Албъ’т, само мъъницко.

— Просто никой не го е виждал отдавна.

— Вдишвай, добре, добре, отлично, давай така. Мм-н, още малко остана, хмм, тука има нещо дребничко, като че ли изсъхнал секрет, и пречи… хайде още веднъж, точно така. А сега другата ноздра.