Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Царю честити! — заговорил Абу Сир. — Аз се застъпвам за него! Прощавам му всичко, което ми е сторил!
— Ти му прощаваш злините срещу себе си — креснал царят, — но аз не му прощавам злините срещу мене! — отсякъл и викнал на стражите: — Вземете го!
Взели го те, опозорили го из града, после го сложили в кош, сипали отгоре негасена вар и го хвърлили в морето. Така умрял Абу Кир — удавен и изгорял!
— Сега пожелай нещо от мене, Абу Сир! — казал царят.
— Желая да ме върнеш в страната ми! — рекъл Абу Сир.
Много неща му подарил царят, повече, отколкото имал дотогава — пари, вещи, имоти. Дарил му и гемия, пълна с благини, и екипаж от мамелюци. Абу Сир стигнал до Александрия. Хвърлили котва край града и слязъл с хората си на сушата. Един от мамелюците видял някакъв кош на брега и рекъл:
— Господарю, ей там на брега има един голям и тежък кош — не знам какво има в него, затворен е!
Абу Сир отворил коша и видял в него тялото на Абу Кир — по волята на съдбата морето го било изтласкало при Александрия. Измъкнал го и го погребал край града, където му изкопал гроб, оградил го за вечни времена и написал върху входа на гробницата следните стихове:
Още дълго време живял Абу Сир, но накрая Аллах прибрал и него и го погребали до приятеля му Абу Кир. Затова нарекли това място Абу Кир и Абу Сир, което е известно днес само като Абу Кир. Това е, което узнахме за техните патила! Пък само Аллах е вечен и по негова воля се редуват дните и нощите!…
Приказка за сухоземния Абдуллах и морския Абдуллах
Разказват също, че някога живял рибар на име Абдуллах. Имал той многобройна челяд — девет деца и тяхната майка. Пък бил много беден — единственото, което притежавал, била старата му рибарска мрежа. Всеки ден отивал край морето и ловял риба. Ако уловял малко — продавал я и нахранвал децата си с толкова, колкото му отпуснел Аллах, пък ако уловял много — приготвял богата вечеря, дори купувал и плодове, харчел, докато не му оставал и грош. Казвал си: „Утрешната печалба ще дойде утре!“ Пък се случило, че когато жена му родила десетото му дете, той си нямал вкъщи нищо.
— Господарю! — рекла му тя. — Намери ми нещо да се подкрепя!
— Ей сега ще отида към морето — ще хвърля за щастие на това ново бебе и ще видя какъв ще му е късметът! — отговорил той. Взел мрежата, отишъл при морето, хвърлил я за късмета на малкото си чедо и промълвил: — Аллах, направи така, че късметът му да идва леко, а не с труд, и да бъде голям, а не малък!
Поизчакал малко, изтеглил мрежата, пък тя излязла пълна с пясък, камъни и треви — никаква риба, нито голяма, нито малка! Хвърлил я повторно, изчакал, издърпал я — и пак нито една риба! Хвърлил я трети, четвърти, та и пети път — никаква риба! Преместил се на друго място, като все молел Аллах за късмет. Така свършил денят, без да улови нито една риба. Зачудил се, рекъл си: „Не е възможно това бебе да е създадено от Аллах без капчица късмет! Може да си изкараш хляба и като стискаш зъби, пък Всевишният е благороден и щедър!“ Метнал мрежата на гърба си и тръгнал обратно, а душата му била при децата му — бил ги оставил без храна, пък и жена му била лехуса. Вървял и си мислел: „Какво да кажа тази вечер на децата?“ Стигнал пред вратата на една фурна и видял там хора. Било време на скъпотия, народът гладувал, хората само хляб купували. Поспрял се рибарят и му замирисало на топъл самун. Душата му се свила от глад. Зърнал го хлебарят и викнал:
— Ей, рибарю, ела! — и когато Абдуллах приближил, го запитал: — Искаш ли хляб? — рибарят замълчал засрамен, а пекарят продължил: — Кажи, не се притеснявай! Ако нямаш пари, ще ти дам хляб, пък ще те изчакам, докато те споходи сполука!