Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Идваш точно в най-благоприятния момент. Всички тези еротични картини вляха в жилите ми изгарящ ме огън и в монашеското си облекло трябва да ми доставиш лечебното средство, което моята любов изисква от теб.
— Остави ме първо да облека обикновеното си облекло, любими, след пет минути съм всецяло твоя.
— В пет минути ще съм щастлив, след това можеш да отидеш да се преоблечеш.
— Но остави ме да се освободя поне от вълнените рокли, които не обичам.
— Не, ти трябва да получиш почтителността на моята любов в същото облекло, което носиш, когато ти я събуди в мен.
С най-смирено лице тя каза:
— Добре, да бъде волята ти, — и като придружи думите си с най-сладострастната усмивка, се остави да я положа върху една софа и за момент ние забравихме целия свят. След този сладък унес й помогнах да се съблече и скоро едно обикновено облекло от индийски муселин преобрази моята любезна монахиня в очарователна нимфа.
След вкусното ядене се уговорихме да се видим отново на първия ден на новената. Тя ми даде ключа за входа откъм страната на водата и ми каза, че през деня ще мога да позная вратата по една синя лента, която ще виси от прозореца непосредствено върху последната, за да не се заблудя през нощта. Зарадвах я извънредно силно, като й казах, че до завръщането на приятеля й ще остана просто да живея в нейното казино. През време на десетте дни, които прекарах в къщата, я видях четири пъти и всеки път я убеждавах, че обичам само нея.
Прекарвах времето си в четене и писане до Ч.Ч. но моята нежност към последната беше станала спокойна. В писмата, които тя ми пишеше, интересуваше ме най-много това, което ми съобщаваше за приятелката си. Укоряваше ме, че не съм поддържал по-ревностно познанството си с М.М., а аз й отговорих, че не съм направил това, понеже съм се опасявал да не бъда познат. Същевременно я подканях да пази пълно мълчание.
Не вярвам, че е възможно да се обичат едновременно в еднаква степен две същества. Също любовта не остава на своята висота, когато й се дава много изобилна храна или когато не й се дава никаква. Моята страст към М.М. запазваше постоянно същата сила, понеже можех да я притежавам винаги само при най-голяма опасност да я изгубя.
— Не е ли възможно — казах й аз, — някоя от калугерките да почувствува нужда да говори с теб точно тогава, когато отсъствуваш.
— Не — отговори тя, — това не може да се случи, тъй като всяка калугерка има правото да се прави недостъпна и никое друго право не се спазва тъй строго в манастира, даже и от страна на самата игуменка. Опасно е само, ако избухне случайно пожар, защото тогава, всичко ще бъде в ужасен безпорядък и ще изглежда неестествено, ако някоя калугерка остане спокойно в килията си, когато е изложена на такава голяма опасност. Безсъмнено тогава бягството й ще се узнае. Успях да спечеля на моя страна сестрата прислужница, градинаря и една друга калугерка, това чудо се осъществи от моя опит в съюз с парите на моя приятел. Той ми гарантира за верността на готвача и жена му, на които е поверил надзор върху казиното. Също е сигурен и в двамата гондолиери, макар че единият от тях е сигурно шпионин на държавните инквизитори.
В деня преди Бъдни вечер тя ми каза, че любовникът й ще се върне на Стефановден. Тя ще посети с него операта и след това ще прекарат нощта заедно.
Тъй като трябваше да се изнеса, за да направя място на друг, прибрах рано-рано вещите си и напуснах убежището си, където в продължение на десет дни се бях наслаждавал на такова голямо блаженство. Отправих се към палацо Брагадино и прочетох там следното писмо:
„Ти ме обиди малко, мили приятелю, когато относно тайната да скрия от теб кой е моят любовник, забеляза, че си доволен да притежаваш сърцето ми, като предоставяш пълна свобода на моя дух. Това отделяне на сърцето от духа ми изглеждаше напълно софистично и ако не изглежда и на теб такова, то трябва да признаеш, че не ме обичаш напълно. Защото невъзможно е да съществувам без дух, а невъзможно е да обичаш сърцето ми, ако то не е в съгласие с духа ми. Ако твоята любов може да се задоволи с обратното, то тя не е достатъчно нежна. Но понеже може да се случи да ме изобличиш, че не съм била напълно искрена към теб, както внушава и изисква една истинска любов, то реших да ти открия една тайна, отнасяща се до моя приятел, макар да зная, че той разчита твърдо на моето мълчание. Ще извърша една измяна, но за това ти няма да ме обичаш, по-малко, защото, намирайки се в положение на необходимост да избирам един от двама ви и трябва да лъжа или единия или другия, то победата се спечели от любовта. Не ме наказвай обаче за това, понеже не направих избора си сляпо, ти ще прецениш основанията, които наклониха везните в твоя полза.