Гаснещ зрак [bg]

— Силхас — каза той с усмивка, смекчила чертите на лицето му.

— Драконъс. Благодаря ти, че се отзова на молбата ми. — Силхас Руин помълча. — Дори и тук би трябвало да усещаш стягането на този клуп — всеки момент ще удушим собствения си свят, всеки момент ще видим смъртта на твърде много тайсти. Те ще видят друг трон, Драконъс. Ще видят Баща Светлина до Майка Тъма.

Драконъс сякаш загуби интерес някъде към средата на предупреждението на Руин. Погледът му се отклони, спря се за миг на Келарас преди да продължи, сякаш нещо вдясно от него бе привлякло вниманието му.

— Казваш, че тя не разбира — каза той, след като Силхас свърши.

— Това е въпрос на мъжка чест.

Драконъс го погледна отново, повдигна вежди.

— Никой няма да те приеме — каза Силхас. — Дори тя да се омъжи за теб, завинаги ще останеш Консорт в очите на знатните. Сред легиона на Урусандер ще си човекът, унизил лорд Урусандер пред самите порти на Карканас. Последователите на Лиосан ще видят в теб крадеца на техния Трон на Светлината. Върховната жрица…

— Всичко това — прекъсна го Драконъс, — строено срещу простия дар на любов.

Силхас Руин помълча малко.

— Честта стои пред всичко останало. Ако тя те провали, дарът, за който говориш, ще се поколебае. Отровен, покварен от слабост…

— Слабост?

— Любовта определено е слабост.

— Значи никога не те е докосвала, Силхас Руин.

— Аз ли съм този, който държи владението ни заложник на това? — Силхас вдиша няколко пъти с усилие, преди да продължи. — Казах, че трябва да поговорим, двамата. Моля, чуй думите ми, Драконъс. Любовта ѝ към теб е неопровержима — дори враговете ти не я оспорват. Как биха могли? Тя се опълчва на всекиго заради теб — децата ѝ, до едно отблъснати, изоставени, изхвърлени от затвореното ѝ сърце. Това е коравосърдечие. Това е хвърляне на владението в унищожение…

— Това е просто любов, Силхас.

— Тогава защо няма да се омъжи за теб?

Драконъс се изсмя горчиво.

— Този избор изобщо не ни беше даден…

— Трябваше да го направите въпреки всичко. Щяха да го преглътнат, рано или късно. Ако го бяхте направили, нямаше да има никаква гражданска война. Дори раждането на Лиосан…

— Не — прекъсна го Драконъс. — Не е това.

— Какво искаш да кажеш?

— Баща Светлина беше титла, родена когато тя прие нейната. Не я създаде Т’рис, която дойде от Витр. Тя само я освети. По-важното — добави той — е, че Лиосан са необходими, и не само те.

— Значи тази гражданска война е на Майка Тъма?

Драконъс се намръщи.

— О, вие смърт… — Замълча, после заговори с по-спокоен глас: — Не. Тя е на всички вас. На всяко лице в бойната линия, на всяка душа. Тя е на онези, които обърнаха гръб, когато не трябваше, които избраха целесъобразността пред благоприличието, които превърнаха своята реалност в студена зима, твърде тежка и сурова за сантиментални глупци. Тя е на онези без въображение, без кураж…

— Кураж? Ти, който се криеш в това… това нищо… смееш да оспорваш нашата храброст?