Зовът на барабана [bg]

Празникът на Иън започна скоро след мръкване; поканените гости включваха всички най-изтъкнати членове на съвета, които идваха един по един в къщата на Теуактенионх и поднасяха почитанията си на сачема Две копия, който седеше до главното огнище с Джейми и Иън от двете му страни. Едно стройно, красиво момиче, което вероятно бе Емили, седеше тихо зад Иън с буре уиски.

С изключение на Емили, жените не бяха поканени да опитат уискито. Аз обаче наминах да гледам и седнах до едно от по-малките огнища. Наблюдавах какво става, докато помагах на две жени да сплитат лук и си разменях любезности с тях на смесица от тускарорански, английски и френски.

Жената, до чието огнище седях, ми предложи кратуна със смърчова бира и някаква зърнена каша. Постарах се да ги приема сърдечно, но стомахът ми се бе свил така силно, че не можах да хапна почти нищо.

Твърде много зависеше от това импровизирано празненство. Роджър беше тук; някъде в селото, знаех го. И беше жив; можех само да се надявам, че е добре — достатъчно добре, за да пътува поне. Погледнах към другия край на къщата, към най-голямото огнище. Виждах само прошарената глава на Теуактенионх; странна тръпка мина през мен и аз докоснах малкия амулет на Наяуене, който висеше под ризата ми.

Щом гостите се събраха, около огнището се оформи груб кръг. Отвореното буре с уиски беше в центъра му. За моя изненада момичето също седеше в кръга до бурето и държеше кратуна.

Две копия каза нещо и пиршеството започна. Момичето отмерваше порциите уиски. Тя не наливаше в чашите, а внимателно пълнеше устата си с уиски от кратуната и после изплюваше по три пъти във всяка чаша, преди да я подаде на някой от мъжете от кръга. Погледнах към Джейми, който като че ли се стъписа, но любезно прие чашата и отпи без колебание.

Зачудих се колко ли уиски е попило момичето чрез лигавицата на устата си. Едва ли колкото мъжете, макар че сигурно бе нужно доста за Две копия, който беше мълчалив старец със сбръчкано като слива лице на човек със запек. Преди партито да влезе в разгара си обаче, ме разсея появата на едно момче, син на една от жените. Той влезе тихо и седна до майка си, като се наведе силно към нея. Тя го погледна остро, после остави лука и стана, възкликвайки от тревога.

Огънят озари момчето и аз веднага видях как се е прегърбил. Изправих се на колене и избутах настрани кошницата с лук. Коленичих до него и го хванах за другата ръка, обърнах го към себе си. Лявото му рамо беше леко извадено и той се потеше, стиснал устни от болка.