Зовът на барабана [bg]

Мохоуките били прочути с отказа си да се покръстят и това му се сторило изпратен от небесата шанс. Отец Фериго тръгнал по реката с кану в компанията на Кеняниси-таго и неговите воини.

— Това беше първият ми грях — каза той тихо. — Гордостта. — Вдигна пръст към Роджър, сякаш предлагаше той да води сметката. — Все пак Бог беше с мен.

Мохоуките воювали на страната на англичаните през последната война между индианците и французите и били повече от подозрителни към млад френски свещеник. Той обаче бил упорит, научил езика им, за да може да проповядва на него.

Успял да покръсти доста хора от селото, но в никакъв случай всички. Обаче сред новопокръстените бил и онзи военачалник, който му осигурявал защита. За нещастие сачемът на селото бил против неговото влияние и между християните и нехристияните в селото имало постоянно напрежение.

Свещеникът облиза сухите си устни, взе гърнето с вода и отпи.

— А после — каза той, поемайки си дъх, — после извърших и втория си грях.

Влюбил се в една от новопокръстените.

— А преди това бил ли сте с жени…? — Роджър се задави от въпроса, но Александър отговори простичко, без колебание.

— Не, никога. — Пое си дъх, като горчив смях. — Мислех си, че съм защитен от това изкушение. Но човекът е крехък пред плътските изкушения на Сатаната.

Живял в къщата на момичето няколко месеца. После една сутрин станал рано, отишъл до потока да се измие и видял отражението си във водата.

— Водата се размърда и повърхността се раздели. Огромна зейнала уста се издигна от нея, разкъсвайки отражението ми.

Било просто изскачаща пъстърва, която искала да лапне водно конче, но свещеникът, потресен от това, го видял като знак от Бога, че душата му е в опасност и ще бъде погълната от пастта на Ада. Веднага отишъл в къщата и си изнесъл нещата. Отишъл да живее сам в малък навес извън селото. Обаче бил оставил любовницата си бременна.

— Това ли беше причината да ви доведат тук? — попита Роджър.

— Не, не точно. Те не гледат на брака и морала като нас — обясни Александър. — Жените лягат с когото пожелаят, а бракът е споразумение, което трае, докато партньорите се обичат; ако решат да се разделят, жената може да изгони мъжа от къщата или той може да си тръгне. Децата, ако има такива, остават с майката.

— Но тогава…

— Проблемът беше, че като свещеник аз винаги отказвах да покръстя деца, ако и двамата родители не са християни и не се радват на Божията милост. Това е необходимо, разберете, ако детето ще бъде възпитавано във вярата, защото индианците са склонни да гледат на светото кръщение просто като на един от техните езически ритуали.

Александър си пое дълбоко дъх.