Зовът на барабана [bg]

57.

Разбитата усмивка

— Две копия е съгласен. Трябва да говори пред съвета и те да се съгласят, но мисля, че ще стане. — Джейми се свлече до един бор от изтощение. Бяхме в селото от седмица; той прекара със сачема по-голямата част от последните три дни. Почти не виждах него или Иън, бях при жените, които се държаха любезно, но дистанцирано. Пазех внимателно амулета си от погледите им.

— Значи той наистина е при тях? — попитах и усетих как възелът от тревога, който бе пътувал с мен чак дотук, започва да се разхлабва. — Роджър наистина е тук? — Засега мохоуките не искаха да признаят нито за съществуването му, нито… алтернативата.

— Ами да, старият мошеник не иска да го признае — сигурно го е страх, че ще се опитам да го открадна, — но или е тук, или не е далече. Ако съветът одобри сделката, ще го разменим за уискито след три дни… и тръгваме. — Погледна облаците, които криеха далечните планини. — Господи, надявам се да се задава дъжд, а не сняг.

— Мислиш ли, че има вероятност съветът да не се съгласи?

Той въздъхна дълбоко и прокара ръка през косата си. Тя се спускаше свободна по раменете му; явно преговорите са били трудни.

— Да, има вероятност. Те искат уискито, но и се притесняват от него. Някои от по-старите мъже ще са против сделката, от страх, че уискито може да навреди на хората; по-младите ще са съгласни. Онези на средна възраст ще кажат да, вземете го, защото може да се търгува с него, ако не искат да го пият.

— Уакатихсноре ли ти каза това? — изненадах се аз. Сачемът, Бързата ръка, ми се струваше твърде спокоен и лукав клиент за подобна искреност.

— Не той: младият Иън — усмихна се Джейми. — Момчето се оказа голям шпионин. Ял е до всяко огнище в селото и намери едно момиче, което много го харесва. Тя му казала какво мисли съветът на майките.

Свих рамене и придърпах наметалото около себе си; седяхме на скалите пред селото, където никой нямаше да ни попречи, но цената за това бе пронизващия студен вятър.