Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— За бога, не знам! — отвърнал Абу Сир.
— Добре, но ми кажи поне откъде взе този пръстен?
— Намерих го в корема на тази риба!
— Вярвам ти, защото сам видях как пръстенът се изсули от ръката на царя, когато той ми направи знак. Аз пуснах коша, а пръстенът през това време вече е бил цопнал във водата. Глътнала го е тази риба, Аллах я е довел при тебе, за да я уловиш! Това ти е бил късметът! Но ти чувал ли си за мощта на този пръстен?
— Не! А каква е тази мощ? — запитал Абу Сир.
— Трябва да знаеш — рекъл капитанът, — че войскарите на царя му се подчиняват само от страх пред този пръстен. Той е вълшебен и ако царят се разгневи на някого и поиска да го погуби, посочва към него и главата му пада от раменете!
Много се зарадвал Абу Сир и казал:
— Капитане, върни ме в града!
— Че как няма да те върна! — възкликнал капитанът. — И аз вече не се боя от царя! Ако ти пожелаеш да го погубиш, стига да го посочиш с ръка — и главата му ще падне от раменете! Поискаш ли да избиеш и всичките му войскари, ще го направиш без усилие!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че капитанът качил Абу Сир на гемията и потеглил към града. Когато стигнали, Абу Сир влязъл в дивана и видял царя да седи, а войскарите да стоят пред него. Той все още мълчал за пръстена си. Щом го видял, царят викнал:
— Нали те хвърлихме в морето? Как се измъкна?
— Царю честити! — заговорил Абу Сир, разказал всичко и завършил: — Донесох ти този пръстен, защото ти ми направи много добрини и не съм ги забравил! Това е твоят пръстен — вземи го! Ако съм ти сторил нещо, което заслужава смърт, поне ми кажи каква ми е вината, пък тогава ме убий — ти имаш право над моята кръв!
Измъкнал пръстена от пръста си и го подал на царя. Той го взел, сложил го на ръката си, смелостта му се върнала, прегърнал го и казал:
— Човече, ти си най-честният сред честните! Прости за това, което ти сторих! Ако бе някой друг, сигурно щеше да си присвои този пръстен!
— Царю честити! — казал Абу Сир. — Готов съм да ти простя, ала кажи ми каква ми е вината, която събуди гнева ти, че чак нареди да ме погубят толкова жестоко!
— Вече съм убеден, че си невинен! — казал царят. — Абу Кир, бояджията, ми каза това и това… — и му разказал думите на побратима му.
— За бога, царю честити! — възкликнал Абу Сир. — Нито познавам царя на християните, нито някога през живота си съм стъпвал на християнска земя, още по-малко пък някога през ум ми е минавало да те погубвам! Но този бояджия ми бе другар и съсед в град Александрия! Напуснахме го, защото ни бе трудно да се изхраним и с нас се случи това и това… — и Абу Сир разказал всичките си патила и накрая рекъл: — Царю честити, че нали той ми подсказа да направя този лек и да ти го предложа! А от него вреда няма, ние го правим в страната си, той е едно от най-нужните неща във всеки хамам, пък аз бях го забравил! Прати, царю честити, нека дойде привратникът на еди-кой си хан, той ще потвърди думите ми! Повикай и работниците в бояджийницата, дето ме набиха…
Изпратил царят да ги извикат. Те потвърдили цялата истина. Тогава царят изпратил стражите си да му доведат Абу Кир, като им наредил:
— Нека върви дотук бос, гологлав и вързан!
По това време Абу Кир си седял у дома весел, че е погубил Абу Сир. Дори не усетил кога царските стражи го наобиколили, скочили върху него, вързали го и го довели бос пред царя. Видял той, че Абу Сир седи до царя, а привратникът на хана и бояджиите стоят прави до него. Привратникът на хана го запитал:
— Не е ли това твоят другар, когото ти остави болен и безпомощен в стаята, а му задигна парите и се запиля, та се не видя?
А работниците от бояджийницата го запитали:
— Не е ли това онзи, когото ти ни накара да хванем и да набием, като ни рече, че бил крадец?
Убедил се царят във вината на Абу Кир и решил, че заслужава нещо повече от сметките на Мункар и Накир26…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царят наредил на стражите си:
— Вземете го, опозорете го из града, а после го сложете в един кош и го хвърлете в морето!
26
В Корана — двата ангела, разпитващи душите на покойните за добрините и за греховете им приживе — бел.прев.