Хиляда и една нощ. Том II

— Нали те хвърлихме в морето? Как се измъкна?

— Царю честити! — заговорил Абу Сир, разказал всичко и завършил: — Донесох ти този пръстен, защото ти ми направи много добрини и не съм ги забравил! Това е твоят пръстен — вземи го! Ако съм ти сторил нещо, което заслужава смърт, поне ми кажи каква ми е вината, пък тогава ме убий — ти имаш право над моята кръв!

Измъкнал пръстена от пръста си и го подал на царя. Той го взел, сложил го на ръката си, смелостта му се върнала, прегърнал го и казал:

— Човече, ти си най-честният сред честните! Прости за това, което ти сторих! Ако бе някой друг, сигурно щеше да си присвои този пръстен!

— Царю честити! — казал Абу Сир. — Готов съм да ти простя, ала кажи ми каква ми е вината, която събуди гнева ти, че чак нареди да ме погубят толкова жестоко!

— Вече съм убеден, че си невинен! — казал царят. — Абу Кир, бояджията, ми каза това и това… — и му разказал думите на побратима му.

— За бога, царю честити! — възкликнал Абу Сир. — Нито познавам царя на християните, нито някога през живота си съм стъпвал на християнска земя, още по-малко пък някога през ум ми е минавало да те погубвам! Но този бояджия ми бе другар и съсед в град Александрия! Напуснахме го, защото ни бе трудно да се изхраним и с нас се случи това и това… — и Абу Сир разказал всичките си патила и накрая рекъл: — Царю честити, че нали той ми подсказа да направя този лек и да ти го предложа! А от него вреда няма, ние го правим в страната си, той е едно от най-нужните неща във всеки хамам, пък аз бях го забравил! Прати, царю честити, нека дойде привратникът на еди-кой си хан, той ще потвърди думите ми! Повикай и работниците в бояджийницата, дето ме набиха…

Изпратил царят да ги извикат. Те потвърдили цялата истина. Тогава царят изпратил стражите си да му доведат Абу Кир, като им наредил:

— Нека върви дотук бос, гологлав и вързан!

По това време Абу Кир си седял у дома весел, че е погубил Абу Сир. Дори не усетил кога царските стражи го наобиколили, скочили върху него, вързали го и го довели бос пред царя. Видял той, че Абу Сир седи до царя, а привратникът на хана и бояджиите стоят прави до него. Привратникът на хана го запитал:

— Не е ли това твоят другар, когото ти остави болен и безпомощен в стаята, а му задигна парите и се запиля, та се не видя?

А работниците от бояджийницата го запитали:

— Не е ли това онзи, когото ти ни накара да хванем и да набием, като ни рече, че бил крадец?

Убедил се царят във вината на Абу Кир и решил, че заслужава нещо повече от сметките на Мункар и Накир26…