Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Знаете ли кой съм? — попита джентълменът.
— Нямам това удоволствие, сър — отвърна съдържателят.
— Името ми е Слърк — рече джентълменът.
Съдържателят леко наклони глава.
— Слърк, сър — повтори високомерно джентълменът. — Знаете ли сега кой съм, човече?
Съдържателят си почеса главата, погледна към тавана и леко се усмихна.
— Знаете ли кой съм, човече? — гневно потрети въпроса джентълменът.
Съдържателят си напрегна паметта и най-сетне каза:
— Не, сър, не зная.
— О, небеса! — провикна се непознатият, стоварвайки свития си юмрук върху масата. — Това се казвало популярност.
Съдържателят отстъпи крачка-две към вратата; непознатият впери поглед в него и продължи:
— Това — говореше непознатият, — това било благодарността за годините упорит труд в полза на масите. Слизам тук уморен и измокрен; няма възторжена тълпа, която да срещне своя предводител; църковните камбани мълчат; дори самото име не събужда никаква топлота в безчувствените им сърца. Това е достатъчно — добави развълнуваният мистър Слърк, крачейки нагоре-надолу из стаята — да накара мастилото да засъхне на перото и да накара човека да изостави навеки тяхната кауза.
— Бренди и вода ли казахте, сър? — осмели се да предложи съдържателят.
— Ром — отвърна мистър Слърк, като свирепо се извърна към него. — Имате ли някъде горящ огън?
— Ей сегичка ще ви се запали, сър — рече съдържателят.
— И ще се затопли чак когато стане време за лягане — прекъсна го мистър Слърк. — Има ли някой в кухнята?
Нямало жива душа. Имало чудесен огън. Всички си били отишли и външната врата била заключена за нощта.
— Искам да си изпия грога с ром край огъня в кухнята — отсече мистър Слърк. И тъй, вземайки тържествено шапката и вестника си, той тръгна наперено след съдържателя към това скромно помещение и като се настани на удобната пейка край огнището, захвана да чете и пие с мълчаливо достойнство.
А ето че някакъв дух на раздора прелиташе над „Главата на сарацинеца“ в този миг и хвърляйки случайно любопитен поглед, зърна неочаквано Слърк, седнал удобно край огнището в кухнята, и Пот, стигнал не много висок градус в друга стая; злостният дух се спусна в последноупоменатата стая с невъобразима скорост, влезе веднага в главата на мистър Боб Сойър и тласкан от своите (на духа) дяволски подбуди, го накара да проговори както следва:
— Слушайте, оставили сме огъня да загасне. Страшно сме премръзнали след дъжда, нали?
— Наистина — рече, зъзнейки, мистър Пикуик.
— Няма да е зле да изпушим по една пура край огнището в кухнята, нали? — продължи мистър Сойър, все тласкан от горепоменатия дух.
— Би било много приятно според мен — отзова се мистър Пикуик. — Какво ще кажете вие, мистър Пот?
Мистър Пот веднага даде съгласието си; и четиримата пътници се отправиха тутакси към кухнята, всички с чаши в ръка, а Сам Уелър възглавяваше шествието, за да ги заведе.
Непознатият още четеше; той вдигна очи и се стресна, и мистър Пот се стресна.
— Какво има? — прошепна мистър Пикуик.
— Тази гадина! — отвърна мистър Пот.
— Каква гадина? — заоглежда се мистър Пикуик от страх да не стъпи на някоя особено голяма хлебарка или отровен паяк.
— Тази гадина — прошепна Пот, като хвана мистър Пикуик за лакътя и посочи към непознатия. — Тази гадина, Слърк, от „Независимост“!
— Може би ще е по-добре да се оттеглим — предложи тихо мистър Пикуик.
— Никога, сър — отвърна Пот, станал двойно по-храбър от виното, — никога. — С тези думи той зае позиция на противоположната пейка и избирайки един брой от няколкото струпани вестника, зачете точно срещу своя враг.
Мистър Пот, разбира се, четеше „Независимост“, а мистър Слърк, разбира се, четеше „Газетата“; и всеки от тези джентълмени изразяваше гласно своето презрение от съчиненията на другия посредством горчив смях и саркастично сумтене; от това те преминаха към по-открито изказване на мнения от рода на „абсурдно“, „долно“, „зверство“, „шарлатанство“, „мерзост“, „мръсотия“, „измет“, „гнилоч“, „помия“ и други подобни критични бележки.
Както мистър Боб Сойър, тъй и мистър Бен Алън наблюдаваха тези сигнали на съперничество и ненавист с голямо удоволствие, притурящо допълнителна наслада на пурите, от които те изпускаха дим най-усилено. Щом напрежението поспадна, пакостникът Боб Сойър се обърна към Слърк крайно учтиво и му каза: